СтихосбиркаПлетачка на любов Не зная дали би било кощунство, ако поразсъждавам върху библейската история за изгонването на Адам и Ева от рая. Представям си покрусата на Адам пред затворените врати и вика му: “Господи, нима ще ни оставиш голи в тази студен свят.” “Не”, казал Той, и сложил в скута на Жената едно кълбо. Да изплита с любов и надежда топлите одежди на човешкия род. За Нея е тази стихосбирка и за простите бримчици чувство, без което животът не би имал смисъл. Плетачка на любов Доплете ми се, ей така, внезапно. Прищявка някаква на възрастта. Навярно би било прекрасно, душата в новичко да облека. Огледах се за прежда -да е нещо меко. Ефирно, от небесно естество Пух от глухарче, носещо се леко. От пеперуда късче на крило. Подбирах топли багри и окраски. Букет да са от цялата дъга. Да разтопяват лицемерни маски. Да радват с блясък на зора. Изчаках вечерта луната да изгрее. С лъчи помолих я да ме дари. На тях докато бримки нижа- да ми пее потайни песни от космическите дълбини. Като в молитва бримките изплитах. Добавях силата на кротка страст. Скандална нежност хитро вплитах. И в миналото търсех мъдра власт. Очите на момиче, водопад огромен. Задъхания ритъм на едно момче. Копнеж по скъп, любовен спомен, плетях с ликуващо сърце. Когато свърших, радостно въздъхнах. Разстлах платното и погалих го с ръка. Внезапно топъл дъх душата ми облъхна. Аз неусетно бях изплела любовта. Любовта на вълната Нагази в Дунава да гребне от водата отрудена от грижите жена. Но втози миг загледа я вълната и от любов по нея онемя. Започна да събира водни пръски и да рисува милите черти А после с мисли пламенни и дръзки да се похвали на света реши. «Лицето й от бръчици е набраздено»- от тинята глас дрезгав се присмя- « Така обветрено и зачервено едва ли е жалон за красота” “Косата й е сякаш разпиляна по всичките посоки на света Не е в прическа никаква събрана А и от гарван взела е цвета Ръцете й не са като на дама Загубили са мекота Напукани са а това е драма С наслада съскаше змия Но тя е хубава като зората Нима единствена съм на света Която вижда красотата Проплака малката вълна Не си лицето сам браздил съм Със дирите на мъдростта Че в нея бъдещето но света открил съм На времето разнесе се гласа Обичам тайничко да влизам във косата Смутено вятърът призна харесвам поривите й към свободата и бясъка на тъмното в цвета ръцете й оставям да ме галят възкликна старата земя от глината каквото искат правят и ме даряват с птоплина прекрасна е разпени се вълната и радостно се втурна към брега а там се укроти за да дочака със изгрева над Тутракан една жена. Каменна топлина Случаен допир до ръба на камък смути ме със внезапна топлина Разбирате ли, не очаквах пламък да срещна във отломка от скала. Разбира те ли!Даже не от злато. Студено, твърдо естество. Напълно мъртво, грозновато Искра да има?!Смешно би било. Да. Тъпо, смешно. Ала я усетих, загадъчната странна топлина. И пак повторих и потретих. Докосвах сякаш на игра. И камъкът започна да лудува като да беше палаво момче На цветна светлина да пее и танцува да вае форма на сърце. Уплаших се. Стоях в почуда. Загадката не можех да си обясня Внезапно мисъл малко луда откри виновната за тази топлина. Досетих се кой може да пробуди душата на безличната скала. Дори и камък може да се влюби в милувката на женската ръка. Завинаги пиян Промъкнах се в чашата с вино червено. На капчица станах искрящ елексир. И щом я изпи в миг застина смутено, усетил внезапно властта на вампир. Обсебих те лесно, превзех сетивата. На рехави чувства преметнах юзда. Бях сладост за тебе преди непозната. Бях буря люлееща нежно света. Бях сила, сърцето захвърляща в ада Бях дързост, достигнала рая на Бог Жадувана страстно, отровна наслада, бях земен, живителен сок. Играех си с тебе тъй както желаех. Останал без воля пълзеше след мен. За после дори и не мислех, нехаех, че всичко измамно е май в този плен Но щом сe завърна към трезвата мисъл, прошепна ми нежно и с глас замечтан: «Щом ти си във виното, тъй съм орисан да бъда завинаги твой и пиян.» Късогледа любов Не й приличат очила на любовта. Тя трябва да е малко късогледа. И да не вижда старчески петна или пък друга някаква повреда. Не й приличат очила на любовта да забелязва кичурите бели и бръчките браздили мъдростта, стрелките на часовник спрели. Не й приличат очила на любовта. Да се оглежда в спомена си трябва застинал в снимките от младостта Очите не, сърцата ни да радва. Не й приличат очила на любовта. За всякакви прегради да внимава. Да не размахва своите крила. И на брега самотно да остава. Не й приличат очила на любовта. Тя трябва просто да ги счупи. Решително, без чувство за вина на смелост късогледството си да научи. Защото, иначе, щом сложи очила ще ахне и завинаги ще онемее. Уплашена от гледката на старостта Ще се прекърши. Като сянка ще изтлее. Знаеш ли? Нещо сънувах Знаеш ли? Нещо сънувах. Чакай! Мога да върна съня. С лодка до бряг неизвестен доплувах. После се губи всичко в мъгла. Чакай!Май нещо се вижда в мъглата Някакъв образ превзема брега. Тръгвам към него все едно там ме чака моята странна, капризна съдба. Поглед ме стрелва с камшик лъчезарен галят сърцето ръбати черти и се потапям в копнежа кошмарен Господи! И в съня ми си ти. Уж все те гоня от своите мисли. Трия панически всяка следа. Търся си път, но без тебе, начисто Търся, но боже, превзел си съня! Мисля, попаднах в класическа клопка, че невъзможен е бил този мой бяг. Ще направляваш завинаги моята лодка и ще я връщаш в съня ми на нашия бряг. Знаеш ли?Нещо сънувах. Акорд Влюбих се в акорда на китара. В грифа, в струните, в едно перце. Песента й сладко ме изгаря. И подгъвам тръпнеща нозе. Веят звуците една къдрица на загадъчно, примамливо момче Вятър духне ли, подобно птица литва тя към моето сърце. И превръща ме на песен цяла. В тънка струна галена с перце. А накрая, и последния акорд изпяла, стихва в парещите устни на момче. Последният импулс Телефонният звън тишината разсича и задъхан гласът ти звучи: “Имам само импулс, мое мило момиче, искам много да кажа. Ти помълчи! Само кратък импулс, а ми трябват години. Цял живот ми е нужен и всички слова да ти шепна за мигове нежни, любими и обет да ти дам, да си моя съдба Ти пристъпи в живота ми някак безшумно. Пролетта настани в мойта мъжка душа. Казват често любовта е безумна, ала зная, че господ за мен те избра. И да крача единствено с теб във безкрая, да целувам ръката, която държа, нищо друго в този свят не желая да си вечно до мене, да си моя жена.” Ето времето свърши, импулсът изтече, Ала нежно гласът ти все още звучи: “Имам само импулс, мое мило момиче, Искам много да кажа. Ти помълчи! Любовта е сляпа. Като къртица любовта е сляпа и всичко мисли тя за светлина, а хищникът отвънка подло чака да я захапе зверски за врата. Да, често любовта е карта бита. Остава те със празни джобове Ще преживееш ли, дори не пита. Захвъря ле те на ураганини бесове. От опит знаем, любовта е неразумна. Пристъпва всички правила.
В начало вихрена и шумна на края мътна е река. Не може любовта да обясняваш. Необяснимо е човешкото сърце.
Дори когато бавно остаряваш във любовта оставаш си дете. Като вулкана Етна тя напира. Изригне ли, загиваш в пепелта. Ала копнежът като лавата извира. Безумно тича срещу нея любовта. И хубаво, че е такава. Едва ли щастието е в разумните неща. Без любовта душата остарява. Без любовта царица е смъртта. Грамче любов Колко ли струва грамче любов? Май е висока цената? Ала че нищо не струва е всеки готов леко да махне с ръката. Нищо ли? Грамче любов е за мен светлина С грамчета пълни се само душата Грамче е малка наглед тежина Ала е тежко тъй както земята Грамче любов преобръща света просто нагоре с краката грамче любов сътворява мечта, дето танцува с дъгата. И още! Грамче любов е за мен топлина Слънцето скрито е в грамчето малко Грамче любов пали даже звезда И подцениш ли го – жалко! Грамче любов буйни вихри твори. Господ със грамче любов ни дарява, грамче любов като пламък гори пътят ни земен докрай да огрява. Затова! Грамче любов струва скъпо, нали? Но не му казвайте “стока” То е безценно и мисля дори, че е солта на живота. Ако призная.... Ако призная, че безкрайно те обичам, Ще се усмихнеш снизходително, нали? Ще кажеш, туй което с плам изричам изтъркана е фраза може би. Дали ще ми повярваш, че копнея единствено със тебе да деля мига на близостта, пред който благовея или пък болката от делничната сивота? Ако призная, че когато ме погалиш най- нежна струна в моята душа звъни. Да те накарам искам да забравиш света и всичките жени. Дали ще ми повярваш, че зората без теб не струва пукната пара. Или замислен над съдбата ще махнеш осъдително с ръка? Да казвам ли?Или пък всичко ти е ясно? Лукаво пламъче в очите ти искри. И двамата разбираме прекрасно в една посока нашата любов върви. Брезичка
Расла е брезичка бяла, а до нея дъб голям. И тъй както в приказките става, той към нея се стремял. По нататък расъл ясен. Сили с младост съчетал. Във величието си прекрасен за брезата замечтал. Място нямало за двама до красивата бреза. Битка се започнала голяма с единствен край- смъртта. Сплели клони - двама великани. Гледала ги цялата гора как приятелството се потъпква в името на любовта. Ала боят не преставал. Кършели се клони и листа. Никой силата си не предавал. Всеки бил достоен за борба. Вихър се понесъл над гората и прекършил младата бреза. Леко тя полегнала в тревата и отпуснала листата. Спрели боя - двама великани. Всеки в мъката си онемял. И от болката в едно събрана клон за дружба ясена подал. И защо си спомням тази вечер на брезичката смъртта? Може би не е далече моята от нейната съдба. БолкаБоли ме. Иде ми да вия. Да се взривя от толкова тъга и любовта си от света да крия. Омръзна ми! Започвам да крещя. Ще изкрещя на всички моралисти, че чувствата не знаят правила. Не може всичките потоци чисти да бързат към една река. Омръзна ми да лицемеря, че праведно ще гледам на света. Нима възможно е живота да измеря без гмуркайки се в чувствената дълбина. И може някой да ми се присмее, че със ума съм малко “по –така” ще му обърна гръб и ще запея, че смисълът е само в любовта. НаркотичноПристрастих се към твоите устни. Господи! Все те ми са в ума Жадни, търсещи, чувствени, възпламеняват всичките ми сетива. Пристрастих се към твоите ласки. Диви страсти събуждат у мен. Падат всички лицемерни маски, разни условности, държащи ни в плен. Пристрастих се към твоите признания, любовните думи, смешни лъжи, шепнещи, че съм непреодолима мания. Погубващи ме в адски дълбини. Пристрастих се, а не търся спасение. Даже имам си своя мечта. Да те хвана, мое сладко мъчение, и пред олтара да те заведа. КражбаЗамина си без думичка да кажеш. Прехапах устни. Замълчах. Защо реши така да ме накажеш? Аз мислих дълго. Не разбрах. На пропаст бъдещето заприлича. Пристъпих и надолу полетях. Не мислех друг,че ще обича белязана жена със грях Сега животът ми е асансьор нагоре, а днес случайна среща ни събра. Загърнат ти - във празнотата своя, пък аз с детенце във ръка Открих, отдавана не болея за ласките и къдравите ти коси. Че не сънувам пак и не копнея за устните, за сините очи Защото всичко аз си имам - откраднах го, а ти така и не разбра косите, устните, очите ти, любими, сега ги носи малката ни дъщеря. КлетваЩе посипя леглото ти с нежен цвят теменужен. Ще обсипя лицето ти с целувки безброй Ще прошепна “ В този свят само ти си ми нужен” Ще се слея с душата ти да намеря покой. Ти ще бягаш задъхан от моите пламенни чувства В методичния разум ще търсиш тази странна любов И с досада ще казваш ”Всичко туй е напусто. За обвързване скоро не ще съм готов”. Аз ще чакам спокойно. Къде ли да бързам се питам? Само нощем ще смигам на светлата, пълна луна. Че плета тънка нишка и с копнеж й се вричам: В мрежа здрава с дар скъп Купидон да даря. В параклиса на твоята душа Не ме привличат божиите тайнства. Молитви не изричам паднала на колене. Не вярвам в небесната градина райска Аз слушам само своето сърце. А то притихва щом в очите ти надникна. Вълнува се, когато чувам твоя глас. Тупти, задъхано от веселата ти усмивка
и нищо от света не искам аз, освен в параклиса на твоята душа да стъпя и свещи хиляди от обичта да запламтят. С роса небесна тялото си да окъпя Любовното бремеНикак не е леко любовното бреме. В чашата щастие мъката дреме. Мъчат ни разни опасни съмнения и ни разяждат – няма две мнения Ех, тия любовни спънчици! Те са част от щастливите брънчици. След първа целувка сърцето ликува после от ревност се свива, тъгува. Нещо е казано, ала май нерешително. Пък и съседът гледа ни бдително. Червейче малко през зъби изпуска То се загнездва и радост не пуска. Все пак накрая след сълзи горчиви нещо ни светва, изчезват зли сили Гушим се двама и нежно шептиме глупости може би, глупости мили. Ех, тия любовни спънчици! ЗаблудаТи винаги ще идваш с вечерта. Задъхан, озарен от бледата луна И ще вървим ръка в ръка по лунен лъч към любовта. Ще ми говориш някак тихо ти. Ще се усмихвам през сълзи, защото нощните мечти превръща утрото в развалини. На лов за мъже Щом хормонът почне да вилнее, да смущават еротични блянове съня и от страст пред погледа да мъжделее значи трябва ти парченце от мъжа. Мъж добре, но как да го намериш? Симпатяга да е при това. Как целта свещенна да уцелиш? Блъскаш своята глава. Купидон на помощ викай! Открадни си наръч от стрели! Стреляй напосоки и не питай! Стреляй даже стискайки очи! Не че нещо във вкуса ти куца, ала май не става дума за любов. Той, хормонът, бясно си скрибуца, че за Кама Сутра е готов. Брей, улучи вече деветтима! Кой сега да избереш? Цял отбор мъжествена дружина И на кой от всички да се спреш? Бицепсите им са здрави. Мускули от край до край. Всички ЧАСТИ са корави. Да, ала хормонът почва да се май. Искал нещичко да има и в главата!? Мисъл за любов, романтика поне. Не да става само за кревата. Да се дуе, а да липсва му сърце. И преди към рая да пристъпи със целувки тялото да покори Да мълви, че много скъпи са му твоите загадъчни очи със ръката мъжка да погали малките ти тръпнещи гърди тъй че огън да запали чак във РАЙСКИТЕ земи. После семе да посее, бае си хормонът размечтан, да расте плодът, на топло да едрее и в семейното гнездо да е желан. Е, ще трябва да почака! Той бил много придирчив. Тъй че свиваме платната, а дано да е щастлив! Вина Виновен си, че те обичам. Виновен си за любовта. За думите, които не изричам а те преливат сякаш са река. Виновен си, че си мечтая към теб понякога да полетя. С косите ти да поиграя. Да ме помилваш със ръка. Виновен си, виновен си когато дъхът ми мине леко покрай мен. И като птица бягайки от ято сама избирам да съм в твоя плен. Виновен си, виновен си пред мене Виновен си, нима не го разбра? Макар, че мили, дявол да ме вземе невинен да си не желая в любовта! Любовта на звяра Живяло някога в далечната гора космато същество със зла съдба.
От него всеки се боял и тайно отвръщение таял. Ревът му нощем цепел тъмнината. Гневът смразявал вред сърцата. Стаена всяка малка птичка, зората чакала с наведена главичка. Но тъй се случило веднъж, след чист и топъл летен дъжд, звярът ужасен изведнъж се спрял, очи нагоре вдигнал и дъга видял. А под дъгата- той и тя. Два гълъба- две влюбени сърца. С търпение изграждали гнездо скъп свят за двама то било. И болка непозната като жар сърцето жегнала на този звяр. За него никога в милувка не била разтворена една ръка. Тогава замечтал за любовта, за близост, дом, безброй деца Ревът му нощно време спрял. Светът през поглед нов видял. Горчивина Ти мълчиш и аз мълча и се гледаме в косите посребрени. Ти стоиш и аз стоя и сълзи блестят в в очите замъглени. Кой тогава пръв си тръгна? Ти- а може би пък аз. Кой мечтите в прах превърна? Ти ли, или аз? Ти вървиш и аз вървя. Раменете са едно до друго. Ти шептиш и аз шептя, но кръвта не бие лудо. Кой вратата пръв заключи? Ти - а може би пък аз. Кой да мрази се научи? Ти ли, или аз? Ти не спиш и аз не спя. Гледаме напусто в мрака. И си мислим, че сега нашите семейства чакат. Звуците на любовта Дочувам как земята ми говори. Разказва ми за простички неща. За волността на сините простори За багрите окъпали света. Наситено е с ферия от звуци, танцуващи вълшебен танц Потропват весели капчуци под ритъма на барабан. Пръхтене от крилцата на калинка. Камбанен звън от момина сълза. И падането леко на снежинка са звуци пълни с красота. Дочувам ги, когато дъх стаила, заравям във гърдите ти глава. Блаженството на този свят открила, дочувам звуците на любовта Пияно море Морето днес е мъничко пияно. Разлива весело вълни. И всичко му изглежда до коляно Закача се, лудува и глуми. С какво ли тъй се е напило? И как ли е направило глава? Навярно с виното е прекалило? А може би упила го е любовта? Каменна обвивка Отдавна имам каменна обвивка. Струи отвсякъде студа. А ледената ми усмивка смразява помислите на мъжа. Ала отвътре съм гореща лава, помитаща условности и страхове, докарваща мъжа до лудост и забрава да лази галейки се в босите нозе Пантера съм, готова в миг да скочи, да заиграе с плячката, притворила очи. С наслада сокове да лочи, накрая страстно да я умъртви Бодлива драка съм, разкъсваща телата, захвърляйки ги на греховен кръст Стихия съм, която никога не чака по милост да я изберат. Ала отвън съм каменна обвивка. Не давам никой да ме приближи Макар да си мечтая със въздишка за някой, които да я разруши. Любовен калкулатор Че калкулатор се крие в жената, злобничко някой мълви. Мерне ли мъж, той започва да смята Плюсове, минуси вещо реди. Плюсче, щом има на хищник очите. Тяло подобно на бог Аполон. Може дори да не сваля звездите щом в кадилака я кани с поклон. Минус щом джобове празни ветрее. Минус щом стихове празни реди. Келнерът дойде ли, тръпне, немее. Жълти стотинки с тревога брои. Плюсче, когато разблъсква тълпата С плюнки жълтави картина “твори”. Плюсче, когато разбива сърцата и се надсмива над всички жени. Минусче, щом на добрия отстъпва и все ломоти за честност, мечти. Минусче, щом върху кости не стъпва и не играе жестоки игри. Тъй калкулаторът смята ли смята. Чак да те хване панически страх. Но се намесва накрая съдбата. Сметките стават на пух и на прах. Заключено сърце Заключил си сърцето |