Т У Т Р А К А Н

   В най-западната част на Крайдунавска Добруджа се извисява един град на стръмния хълм

на древната река. Къщите му, издигащи се амфитеатрално по високия склон, се оглеждат в тихите води на Дунава. Тутракан – град единствен и неповторим със своята история, традиции и дух.

   Географски Тутракан е разположен на 26°50' източна дължина и 44°10' северна ширина. Надморската височина е 13 м. от речния бряг, а платото (равната част на града), разположено на 500 м. от реката, достига 126 м. Тутракан е общински център с 15 населени места и 440 км? площ и население 22 748 души. Градът в своето развитие наброява през 1910 г. 10 471 души население, през 1930 г. – 11 175 души; засегнат силно от големите изселнически процеси, съгласно Крайовския договор, през 1941 г. наброява 5 600 души, за да достигне днес 12 621 души население. Градът отстои на 58 км източно от град Русе, на 62 км западно от град Силистра и на 74 км северно от град Разград, а и удобното пристанище, улесняващо комуникациите, определят значимото място, което е заемал и заема Тутракан в своето историческо развитие.

   Тук реката прави величествен разлив западно от града и представя невероятно красива гледка при залез, когато слънцето бавно се потапя в спокойните води. Един град, една река и една обща съдба, свързала ги завинаги от бурната древна история до днес в нашата динамична съвременност. Затова и лицето на града е обърнато на север – към реката. Къщите на Рибарската махала започват от брега, като че ли извират, израстват от водите на самия Дунав – дом, поминък и закрилник на Тутракан, неговото минало, настояще и бъдеще.

“А, Дунав тих излеко, чаровни Тутракан,

целува те сърдечно, че с теб е той венчан.”

Л.Бобевски

   През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници. С този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. В началото на века в Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския пристан е могло да се видят над хиляда лодки. Тутраканските рибари са действителни господари на дунавския риболов от Оршова до делтата на Дунава.

   Напълно закономерно е тази основна характеристика на града от миналото – риболовът и лодкостроенето, да са отразени в единствената у нас и по цялото поречие на Дунав експозиция на Етнографския музей “Дунавски риболов и лодкостроене”. В неговите зали са съхранени уникални уреди и пособия за риболов от древността до наши дни. Тук може да се добие пълна представа за риболова и неговото развитие по река Дунав и прилежащите му блата и езера. По този начин значението на етнографския музей далеч надхвърля националните ни граници.

   Тутракан се отличава и със забележителната си архитектура. В нея хармонично съжителстват три епохи: възрожденска, следосвобожденска и съвременна, оформящи го като красив и привлекателен град на крайдунавска Добруджа .

   Църквата “Свети Николай”, построена с даренията на родолюбиви тутракански граждани и тържествено осветена на 14 юли 1865 година, величествено се издига като красив катедрален храм с изключителна архитектура. Красивата и оригинална дърворезба на царските двери, иконостасът и стенописите са изваяни от майсторите зографи на Тревненската живописна школа Захари Цанюв и неговия син Стефан. Тук е отслужена първата панихида на загиналите в битката за Тутраканската крепост през 1916 година, както и първия молебен за свободата на Добруджа през 1940 година.

   В старата прогимназия, паметник на културата от 1897 г., построена от изкусни майстори-строители, днес привлича със своята забележителна и съвършена архитектура “Обреден дом” – със стенописи и витражи, с огледални зали и стилни мебели, говорещи за умелото съчетаване на традиции и съвременност под звуците на Менделсон.

   Старата търговска чаршия със своите дюкяни, съхранени от съвременниците и днес, е търговски и административен център на Тутракан.

   Възхода в стопанското и културно развитие на града е спрян насилствено от румънската окупация на Южна Добруджа през 1913 г. Населението е подложено на насилствена асимилация и денационализация и затова безпримерния героизъм и храбостта на българската армия по време на най-голямата битка в Първата световна война – битката за Тутраканската крепост, нямат равни на себе си. Една непристъпна крепост бива превзета само за два дни – на 5 и 6 септември 1916 г. и прославя Тутракан и българското оръжие в цяла Европа. Иван Вазов я възпява:

“Тутракан! О, епопея

на народната ни мощ,

вихрен устрем на идея

бляс’к светкавичен на нож.”

   Признателното поколение ежегодно в първата неделя на септември отдава заслужена почит на загиналите в тази славна битка воини на мемориала “Военна гробница – 1916 г.” край село Шуменци.

  В Община Тутракан се намира и част от защитена местност "Калимок-Бръшлен". Тя е разположена по цялата дължина на бившата тутраканска заливна низина между Бабово и Тутракан и включва всички български дунавски острови в тази част от р.Дунав: Мишка,Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Безименен, Калимок, Радецки и Тутракан. Територията на защитената местност обхваща 5952 ха. Блатата Калимок Бръшлен са част от ЗМ "Калимок-Бръшлен". До 50-те години блатният комплекс представлява основна част от ценните рибни ресурси на региона.

 Информацията и снимковия материал публикувана на страницата е от изданието "ПЪТЕВОДИТЕЛ".

Издател: Община Тутракан, 2004 г.

Автори: Петър Бойчев, Емил Петков

Фотографии: Десислава Ангелова, Йордан Куцаров

Пътеводителят е издаден със съдеиствието на проект, финансиран в рамките на Програмата за малки безвъзмездни помощи, която е подкомпонент на проект

"Възстановяване на влажни зони и намаляването на замърсяването", подкрепен от Глобалния Екологичен Фонд