ВЪВЕДЕНИЕ

   Букурещкият договор от 28 юли 1913 г. слага край на Междусъюзническата война.Българската държава прежи- вява своята първа национална катастрофа, която погребва заветната мечта на всеки българин - обединение на българ­ ския род под общата държавна стряха, почти осъществена от успешната война срещу Турция. За разгрома в Между­съюзническата война съкрушителна роля изиграва румънската държава, вероломно нахлула срещу незащитения тил на България. Добруджанци, воюващи в епичните боеве за овладяване на Одринската крепост, при Криволак и Кали- манци, се завръщат в своите погазени родни огнища. В хрис- толюбивия български народ се натрупва отчаяние, обида, болка и ненавист към коварния "влах".

   На 15 (28) юли 1914 г. се поставя началото на Първата световна война. Европа пламва. Измъчвана от пресните ра­ ни на скорошното си крушение, България не би могла да гледа спокойно и със "скръстени ръце" пожарите на полес­ раженията в Европа. На 24 (6 септември) август 1915 г. България се включва на страната на Централните сили (вж. приложение I) и наказва Сърбия, отнела й Македония. В 1916 г. Румъния се включва във войната на страната на Съглашението (вж.приложение I). Българската трета армия на генерал Стефан Тошев се изправя срещу "коварния и подъл" съсед. Възмездието за поруганите българска чест и национално достойнство като дамоклев меч очаква своя звезден миг.

   Месец септември е знаменателен за българската история и за съдбата на България. На 6 септември 1885 г. е обявено Съединението на Княжество България с Източна Румелия. На 22 септември 1908 г. е обявена независимостта на Бъл­гария. На 7 септември 1940 г. е подписан Крайовският до­говор, с който Южна Добруджа е върната на България. На 21 септември 1940 г. в Тутракан тържествено влизат бъл-

гарските войски и се слага край на румънския асимилацио-нен и денационализаторски режим.

   Пак през месец септември край брега на "тихия бял Дунав" ударната група на българската армия, под командва­ нето на генерал Киселов, извършва героичен и мълниено­ сен щурм на 5 и 6 септември 1916 г. срещу непристъпната Тутраканска крепост, възстановява националното достойн­ ство и поруганата чест на българския народ и прославя бъл­ гарското оръжие, българския национален дух и героизма на българския войник в целия свят.

   Битката за Тутраканската крепост народът нарече Епо­ пея. Епичните боеве на 5 и 6 септември 1916 г. поставят началото на освободителния поход в Добруджа на българ­ ската армия, поход за освобождението на изначалната "люл­ ка на българската държава".

Името на малкия дунавски град, доскоро известен само с римската си крепост и славния поход на Александър Су- воров от 1773 г.. само за няколко дни обикаля света и става пример за слава и родолюбие, за героизъм и себеотрицание, за военен и пълководчески талант.

   Днес победители и победени са положили кости в единс­ твеното на територията на страната (освен "новото" при Сливница) военно гробище от войните за национално обе­ динение - мемориала "Военна гробница-1916 г." край гр. Тутракан, разположен във форт № 6 на някогашната ру­ мънска непристъпна крепост, където всеки може да запали свещ и да положи цветя в памет на тези, които са живели преди нас и са загинали заради нас.

Настоящото изследване е предизвикано преди всичко от нарасналия интерес към това паметно и значимо за българ­ ската военна история събитие. Дълго време ние заслужено отбелязвахме годишнините от превземането на Одринската крепост, но премълчавахме за Тутраканската епопея и поч­ ти нищо не споменавахме за победите на българската армия

при Добрич и Кубадин.Зловредното политизиране и идео-логизиране на историята, както и криворазбраното добро-съседство, пречеха да отдадем заслужената почит на заги-

налите воини за освобождение и обединение на отечеството ни. Сега, когато ежегодно в първата неделя на месец сеп­ тември на мемориала "Военна гробница-1916 г." тържест­ вено отбелязваме годишнината от Епопеята, липсата на из­следване за превземането на Тутраканската крепост се чув­ ства осезателно и неговото издаване е наложително.

Изданието "Тутраканската епопея" е построено преди всичко на базата на архивен материал от Централния вое­нен архив - Велико Търново, архива на генерал Пантелей Киселов, съхраняван в Историческия музей в Тутракан, на изданието на Военноисторическата комисия при Щаба на войската "Българската армия в Световната война - 1915 - 1918 г."- том VIII, на публикации на участници в Епопеята, спомени на ветерани, както и трудове на изследователи и специалисти по военна история.

Настоящото изследване не изчерпва напълно това значимо в българската история събитие. Военното изкуство на българското командване, приложено в Тутраканската операция, творческият гений на генерал Стефан Тошев, изключителният талант на пълководец и военачалник на генерал Пантелей Киселов, като пряко ръководещ от бойната линия тази епична битка, ще привличат специалистите и още дълго ще бъдат оценявани и изучавани от наши и чужди военни историци, от военни училища и академии.

ТУТРАКАН И ТУТРАКАНСКАТА КРЕПОСТ

  През 40-50-те години на I век от н.е. Тутракан възниква като римски кастел с името Трансмариска. Предвид стра­ тегическото положение на р. Дунав, в края на III в. импера­ тор Диоклециан посещава града и го включва в мащабна строителна програма. Свидетелство за това е откритият им­ перски надпис от 298-299 г. Тогава Трансмариска е един от четирите най-големи военноадминистративни центрове по границата на провинция Долна Мизия. Трансмариска за­ пазва стратегическото си значение като римска крепост през целия период на съществуването на Римската империя. Ар­ хеологическите разкопки доказват съществуването на рим­ ската крепост до началото на VII в. Българското селище Тутракан възниква със създаването на българската държа­ ва, името му произхожда от прабългарската военноадми­ нистративна титла "тамантаркан" и в превод от арабско-тюркски се тълкува като "градът на таркана, който охра­ нява, защитава". Тутракан е част от сложно землено укреп­ ление в ранносредновековна България, включващо землен вал и 4 землени укрепления. За значимостта на града съдим по ролята, която е заемал по време на българо-маджаро- византийските войни през 894/895 г. Тук цар Симеон Вели­ки е обсаден от маджарската конница и византийския флот. В последвалите преговори българският цар печели голяма дипломатическа победа. По-късно градът е подложен на опустошителните нашествия на номадските племена.

През XII век арабският географ Идриси дава описание на крепостта като процъфтяващо стопанско средище. В края на XIV век градът е в границите на Търновското царство. Тутракан пада под турска власт през 1388 г. след продъл­ жителна обсада на крепостта.

По-късно османската власт създава укрепения четириъ­ гълник Русе-Силистра-Шумен-Варна и Тутракан отново е укрепяван, тъй като се е смятал за най-удобното място за форсиране на реката и за прехвърляне на войски при започ­ налите от Руската империя войни срещу Турция. 1 ова на­ лагало турците да държат тук значителен гарнизон.

През 1773 г. при първата Руско-турска война(1768-1774 г.).водена на територията на днешна България,главноко-мандващият руската армия генерал Румянцев разпорежда да се извършат набези по десния бряг на реката. В Тутра-кан турският гарнизон наброява 2000 души пехота, 2000

конници и 4 батареи, разположени в три укрепени лагера. На 2 май 1773 г. генерал Румянцев - Задунайски. команд­ ващ Дунавската руска армия, възлага на генерал-майор Александър Суворов да проведе разузнаване с бой срещу противника, разположен в Тутракан. Суворов започва да разучава крепостта и се подготвя за форсирането на река­ та, но ненадейно на 8 срещу 9 май 1773 г. в устието на р. Аржеш се стоварва турски десантен отряд от 1000 еничари и се завързва ръкопашен бой, при който турците отстъпват панически. Явно е, че планът му за внезапно нападение е разкрит и вечерта на 9 срещу 10 май 1773 г. от устието на р. Аржеш, където са подготвени 20 лодки, под прикритието на нощта той, със 700 души - 500 пехота, 100 кавалеристи- казаци и 100 карабинери, форсира реката. Турците откри­ват ожесточен огън, но поради тъмнината не причиняват загуби на русите. Щом слиза на брега, руският отряд ата­кува табиите и батареите на турците и овладява града. Са­ мият Суворов е ранен в бедрото, но до пълното превземане на Тутракан продължава лично да участва в боя, въпреки болезнената рана. увличайки с примера войските си. Мало-численият отряд на Суворов разгромява 4-хилядния турски гарнизон, пленява 12 оръдия, които потопява в реката, а 4 прекарва на румънския бряг. Пленява цялата флотилия на турците- 12големи, 11 средни, 21 малки плавателни съда и лодки.

   На 10 сутринта генерал Суворов докладва на генерал Румянцев : "Ваше превъзходителство, Туртукай взять. Сла­ ва богу, слава вам"! Донесението войниците преиначават в стихотворна форма: "Слава богу, слава Вам./ Туртукай взять и я там". Крилати думи, които легендата ще адресира до самата императрица Екатерина Велика. Според същата легенда, разгневеният главнокомандващ ще завиди на по­ бедата на дръзкия Суворов и ще го заплаши с разжалване и съд. а императрицата ще сложи резолюция: "Победителям не судят".

   Суворов докладва и за резултатите от форсирането на реката: "Огромният дом на пашата и целият град бяха запа­ лени, обърнати в пепел и накрая градът бе разорен. Живу­ щите българи всички са прекарани на отсрещния бряг. Чис­лото на семействата е 187, от които 299 мъже и 364 жени". Убити са 1500 турци и 200 руси. Екатерина Втора награж­ дава героя при Тутракан с Георгиевски кръст II степен.

Щом русите се оттеглят, турците отново се завръщат в Тутракан. Построени са един редут, три батареи и два ук­ репени лагера с насип към Дунава. На 17 май Суворов съ­ общава на командира на корпуса - генерал Салтиков, че турците отново са се върнали, при това с крупни военни сили. Като прави преценка на силите, Суворов иска да бъде увеличен отрядът му с пехота, конница и артилерия, за да направи повторно нападение на Тутракан. На 17 юни отно­ во атакува града. Нападението се извършва в 3 часа през нощта с 1500 души. Суворов разбива 7-хилядния турски гар­ низон, като преследва отстъпващите в продължение на 6 километра. Това изключително много изплашва турците и пашата в Силистра иска помощ от Високата портата: "За бога, постарайте се да ни изпратите помощ, везири, векили. началници и много войски...". 1 След този втори разгром, турците не смеят отново да се върнат в Тутракан и затова на 6 юни 1774 г. корпусът на Салтиков минава Дунава при Тутракан, без да срещне съпротива.

   През Руско-турската война (1 809-181 2 г.) Тутракан на­ ново два пъти е атакуван от руските войски и два пъти е форсирана реката, като са прехвърлени значителни руски сили срещу Турция. През освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г., за да се заблуди турското командва­ не за мястото на форсиране на реката, през месец май гра­ дът е обстрелван, а на р. Аржеш демонстративно се събират материали за мостове, конто да послужат за форсиране. Действително до голяма степен заблудата успява, тъй като укрепяването на града продължава с изграждането на 5 фор­ та, въоръжени с 14 крепостни оръдия, а гарнизонът е увели­ чен до 8 табора с три полски батареи. 2

След Освобождението Тутракан е най-големият център на риболова по Долния Дунав. Същевременно градът е ос­ новен производител на речни съдове от Средна Европа до

устието на р. Дунав. В края на XIX и началото на XX век Тутракан се утвърждава като стопански, административен и културен център. На пристанището спират руски и авст­ рийски товарни и пътнически кораби. Реката е връзката с модерната европейска цивилизация. Градът е център на око­ лия и обхваща 45 селища. В началото на XX век в него има две печатници и едно голямо книгоиздателство (на Никола Мавродинов), които издават произведения на наши и све­товноизвестни автори. В града се печатат 7 вестника, пър­ вият е в. "Бряг" и излиза още през 1887 г. Силно се развива образователното дело. В началото на XX век в Тутракан вече има шест училища, включително и професионално.

Възходящото развитие насилствено е спряно през 1913 г., когато по силата на Букурещкия договор Тутракан и Южна Добруджа преминават във владение на Румънската държава и градът отново придобива важно военнострате- гическо значение, но вече в румънските военни планове.

Всъщност работата по укрепването на румънските гра­ ници започва още от 1882г., когато белгийският военен ин­ женер Бриалмон изработва план за военноинженерна под­ готовка на Румъния за война. Работата по изпълнението му, обаче, започва едва след като в Европа започва да се "дрън­ ка" оръжие и избухването на Първата световна война ста­ ва неминуемо.

Румънското командване оценява значимостта на Тутра­кан като важен пункт не само за отбраната, но и за бъдещо развитие на военните действия на територията на България и първата работа на румънския генерален щаб след подпис­ ването на Букурещкия мир е да затвърди придобитите стра­ тегически преимущества. На всички е ясно. че рано или къс­ но Румъния ще се наложи да воюва с България, която съв­ сем не изглежда да е примирена със загубата на своята жит­ ница. Освен това, разузнавателните сведения, които полу­чава румънското правителство, недвусмислено дават да се разбере, че общественото мнение в България е крайно враж­ дебно заради коварния удар на Румъния, вероломно нане­сен в гръб, докато българската армия воюва срещу Гърция и Сърбия. В доклада на румънското правителство за поли­ тическото и стопанското положение на България от месец февруари 1914 г.изрично се подчертава, че печатът в Бъл-

гария характеризира румънската акция от 1913 г. като не­що "долно", а пресата сравнява Добруджа с Елзас и Лота- рингия, поради което на Румъния ще се наложи да похарчи милиарди леи, заради опасенията си от реванш, който веро­ ятно няма да закъснее. Нещо повече, цялото българско об­ щество е силно възмутено от румънското нахлуване в Бъл­ гария, в крайна сметка спомогнало за националната ката­ строфа. Румъния става причина да бъде унизена България през 1913 г. и да загуби плодовете на военните си победи през Балканската война. Този коварен акт не може да бъде забравен. Не могат да бъдат забравени жестокостите и бе­ зобразията на румънските войници над мирното население, жестокият асимилационен режим, на който е подложено бъл­ гарското добруджанско население. Българският народ ни­ кога не е таил омраза към съседите си, но този акт на румън­ ската държава коренно променя съзнанието, настроенията и отношението на българите към северния съсед. Това се отразява както на обикновените хора, така и на интелиген­ цията.

Всичко това е достатъчно основание Румъния още от про­ летта на 1914 г. да започне укрепителни работи по създава­ нето на крепост около Тутракан и според плановете на ру­ мънското командване - непревземаема предмостова крепост, за да се обезпечи владеенето на двата бряга на р. Дунав. През първата година работите по изграждането на крепост­та протичат сравнително спокойно, но след избухването на Първата световна война и обявяването на българската мо­ билизация, на 16 септември 1915г.румънският Генерален щаб изготвя поверителен доклад за отбраната на Квадри- латера*. В доклада се отбелязва, че мобилизацията на бъл­ гарската армия усложнява и утежнява военното положение на южната граница, тъй като тя продължава да бъде откри­ та към България. Опасността идва от това. че Добруджа е включена в програмата на българските интереси, поради което, в случай на румънска мобилизация, поставените на военна нога български части могат още първия ден да заст­ рашат новата територия.'

От направените конкретни предложения в този доклад

Тутракан вече се откроява като един от основните елемен­ ти на организираната отбрана от страна на Румъния. В тази връзка се препоръчва без много шум, за да не се провокира съседът, дискретно да се придвижват от вътрешността на страната към левия дунавски бряг вече комплектуваните части на бъдещите гарнизони на предмостовите укрепления Тутракан, Силистра и Черна вода, като определените за Тутракан и Силистра трябва много бързо да се отведат към Олтеница и Кълъраш. В същото време дейността по изграж­дането на фортификационните работи се ускорява, като при Тутракан се предвижда към изграждането на предна пози­ ция да се изгради и втора главна отбранителна позиция. Те­ зи отбранителни линии е решено да бъдат изградени съглас­ но модерните норми, приети в течение на продължаващата война - т.е. вместо затворени, както вече е направена пос­ троената позиция, да се оборудват за частите окопи и укри­ тия без бруствери, изпъкващи над терена, с блиндажи про­ тив артилерийския огън, с вътрешни убежища за войници и боеприпаси в няколко последователни реда, прикрити от разнообразни препятствия, като телени мрежи, засеки и въл­ чи ями. 4

След включването на България във войната на страната на Централните сили, румънският Генерален щаб съсредо­точава във военновременен състав всички части, определе­ ни да представляват гарнизона в Тутракан, за да могат да отразят дори и внезапна атака на противника, каквато не може да бъде изключена, предвид създалото се военно по­ ложение на страните. В края на януари 1916 г. румънското правителство решава укрепителните работи в Добруджа да приключат изцяло през месец март, като за довършителни­ те работи максимално да се използват частите на гарнизо­ните. Превръщането на Тутракан в непрестъпна предмос-това крепост добива важно значение и за съсредоточаване на румънската армия безопасно на левия дунавски бряг и в решителния момент да се започне настъпление срещу Бъл­гария, по запазените от укрепленията на Тутракан мостове. С оглед на тази основна идея за настъпление срещу Бълга­ рия е организирана и железопътната мрежа на Румъния. От Букурещ и от главната железопътна линия Букурещ-Черна вода-Кюстенджа се спускат към брега на Дунава клонове

до Гюргево - срещу Русе, до Олтеница - срещу Тутракан и до Кълъраш - срещу Силистра. Силистра също се укрепява с предмостова крепост.

Местността около Тутракан отговаря напълно на усло­ вията за изграждането на предмостова крепост - равната част на терена над града е плато, широко 7-10 км и издига­що се на 113 м над дунавското равнище, опасано с дълбоки долове, с ширина около километър, които го заграждат ка­ то естествени ровове и се спускат към Дунава. Платото в голямата си част е гористо, което би затруднило връзката между настъпващите войски, а отбраната може да устрои там хиляди изненади на разбърканите от атаката части. Ле­ вият бряг на р. Дунав срещу Тутракан е нисък, обрасъл с храсталак и е удобен за скрито приближаване към мостове­ те. Там могат да се разположат множество тежки батареи както за отбрана на мостовете, така и за действия против атакуващите войски. Най-важното преимущество на кре­ постта е, че благодарение на р. Дунав тя не може да бъде обградена, а с построяването на понтонен мост през реката винаги може бързо да получава подкрепления в жива сила и боеприпаси, както и възможност за бързо изтегляне при опас­ ност от превземането й.

През юли 1914 г. е назначена нарочна комисия, която да ръководи и следи работата по изграждането на крепостта. Изградени са две отбранителни линии. На главната отбра­ нителна линия, разположена по периферията на тутраканс­ кото плато, са изградени 15 форта във вид на полукръг око­ ло града и селата Старо село, Дайдър* , Антимово, Българ­ ски Косуй**. Радиусът на полукръга е от 6 до 10 км от цен­ търа на града. Фортовете са затворени землени укрепле­ ния, с усилен полски профил, построени на места, откъдето могат да се обстрелват всички подстъпи към тях. Във всеки форт са изградени по два заслона за по 50-70 войници, пок­ рити с релси или дървени греди. Стените им са от земен на­ сип с дебелина около 2 метра и са в състояние да запазят личния състав от оръдейните снаряди. Разстоянието между два съседни пункта е 1,2 до 2,2 км, между тях са устроени батареи и те могат взаимно да се поддържат с пехотен и

картечен огън. -

Фортовете са номерирани от I да XV от запад на изток и носят имената на близките селища: "Тутракан", "Калимок", "Старо село", "Сияхлар", "Сяново", "Кованджилар", "Ме-ше махле", "Дайдър", "Денизлер"', "Белица", "Антимово", "Вискьой", "Саръ гьол", "Сърсанлар", "Косуй". Между фортове 2 и 3. 10 и 11, 14 и 15 са построени допълнително опорни центрове, т.нар. "подцентрове". В междините на фортовете са прокопани един - два реда пехотни окопи, съ­ единени помежду си с дълбоки ходове за съобщения с тила на главната отбранителна линия. През лятото на 1916 г. тези окопи са съединени и образуват три непрекъснати ли­ нии. Такива ходове са построени и до срещуположните скло­ нове, зад които има множество подслони за поддръжките. Из окопите има много блиндажи, които могат да запазят стрелците от шрапнелните куршуми и от парчетата на пръс­ натите снаряди. Между окопите са построени много гнезда за картечници за надлъжно обстрелване на прилежащата местност.

Едновременно с опорните пунктове са избрани места и за позиционните батареи, като се има предвид бъдещото арти­лерийско въоръжение на укрепената позиция. На батареите румънското командване дава имена на исторически личнос­ти: в 1-ви сектор - "Стефан Велики", "Смърдан", "Раду Нег- ру", "Мирча Вода"; във П-ри сектор- "Княгиня Илеана", "Опанец", "Драгаш Вода", "Плевен"; в Ш-ти сектор - "Къ- лугерени", "Княз Карол", "Михаил Храбри", "Крал Ка- рол"; на дунавските брегове - "Крал Фердинанд", "Крали­ ца Мария", "Княз Никола", "Гривица", "Рахово". "Кра­лица Елизабета", "Княз Мирча".

На островите Кърнечиу* , Голям и Малък Калимок са направени окопи и гнезда за картечници и за окопни купол­ ни оръдия, които ще прикриват Дунавския флот, когато той обстрелва постъпите към Западния (I) сектор. 5

При инженерното оборудване на крепостта се отделя го­ лямо внимание на загражденията. Почти пред всички фор­ тове се изгражда ивица от 7-8 реда телени препятствия с обща ширина 10-15 м, отстояща на 50 м от опорните пункто­ ве; бодливата тел е закована на солидни дървени колове.

Само на пътищата са оставени тесни отвори с приспособле­ ния за затварянето им, в случай на нужда. Освен това, на около 100 м от главната отбранителна линия се устройва непрекъсната ивица от различни изкуствени препятствия, чиято ширина достига до сто метра. На най-важните учас­ тъци пред телените мрежи са изкопани три реда вълчи ями, шахматно разположени, усилени пак с мрежа в междините. Пред тях се натрупва широка ивица засеки. Целият пояс на вълчите ями е оплетен с бодлива тел. На изходящите ъгли на всички изкуствени препятствия са приготвени гнезда за картечниците за надлъжно обстрелване на самите препятст­ вия и местността пред тях. Румънското командване не е сче­ло за необходимо да изгради укрепени предни позиции, ако не се смятат окопите на предните постове, разположени юж­ но от Сияхлар* , Меше махле** , Денизлер*** и източно от Антимово, тъй като се е разчитало, че всичко ще се решава на главната отбранителна линия. 6 Зад пехотните окопи има приготвени полски окопи за батареи с дълбоки ями за оръ­ дията, ниши за снарядите и леки блиндажи за прислужници­ те. Крепостните батареи са бетонирани.

Очаквано е нападение откъм Русе, затова на западния сектор е обърнато най-сериозно внимание. Пред фронтова­та линия на този сектор е изнесена още една главна отбра­ нителна линия по гребените около Старо село и Тюрк Смил **** . Тя се състои от пехотни и картечни окопи, обг­ радени със солидна телена мрежа. С постепенното усилване на приготвените от предните постове окопи, тази позиция към края на август 1916 г. добива еднаква сила с позицията на главната отбранителна линия, но без опорни пунктове.

На около 5-7 км зад главната отбранителна линия е изг­ радена втората отбранителна линия. Северният край на го­ рата "Бобла" опира в дълбок дол, който започва от форт № 1 и прорязва платото от запад на изток. По северния бряг на това плато, на около 2-3 км от града, са изкопани ред окопни групи, които съставляват втората отбранителна ли­ния. Южно от града тя напуска брега на големия дол и пре-

сича източния край на платото, като достига до Дунава на 3 км източно от града. В началото на 1916 г. окопите и кар­ течните гнезда окончателно са завършени и пред някои от тях са построени и изкуствени препятствия. 7

Телефонна мрежа свързва всички командни места и по- важни наблюдателни пунктове. Подводен кабел свързва Тутракан с Олтеница, а радиостанция осигурява връзката на гарнизона с главното командване в Букурещ."

Всички крепостни участъци са съединени с града с ради-ални шосейни пътища. Стръмният дунавски бряг е прорязан с отлични шосета, водещи към мястото, където се проекти­ ра да се построи мост над реката. От Тутракан до Старо село и до Български Косуй" е построена теснолинейна ж.п. линия. Съставен е проект за прокарване на тесен железен път около фортовата линия. Този проект, до започване на военните действия, не е осъществен. Увлечено в постройка­ та на укрепленията и пътищата в крепостта, румънското ко­ мандване пропуска най-важното - не построява проектира­ ния временен мост, въпреки че материали за него са подгот­ вени, както и площадка на брега, 800 м източно от Тутра­ кан. Мост е бил построен, може би с учебна цел, но, неиз­вестно защо в средата на месец август е демонтиран. Не са осигурени и необходимите плавателни съдове, с които да се обезпечи връзката на крепостта със срещуположния на Тут­ ракан бряг. Левият бряг на реката срещу Тутракан е обра­ съл с върбалак и дава удобства за скрито разположение на много батареи, които могат в перспектива да се използуват против атакуващите български войски." 1

Командващият 3-та румънска армия генерал Аслан, в чи­ ето подчинение е гарнизонът на Тутраканската крепост, са- монадеяно заявява, че Тутракан е неговият малък Вердюн и всеки, който се опита да го превземе, "ще се убоде". 11 До голяма степен е бил прав, тъй като при построяването на Тут­ раканската крепост са използвани най-новите за времето си завоевания на фортификацията - изграден е фортов пояс с бетонирани укрития и куполни оръдия с бетонни площадки за батареите, някои с козирки. За сравнение трябва да се ка­ же, че в най-мощните, от общо 150. крепости през Първата световна война, броят на фортовете от същия тип е: в Осовец - 4, в Мец - 5, в Брест-Литовск - 6, в Намюр - 9 , в Лиеж 12,

в Пшемисъл - 15, в Новогеоргиевск (Модлин) - 18, във Вер- дюн 23. Умело са съчетани дълговременните укрепителни съ­ оръжения (фортовете) с полевите (окопи и траншеи). Добре организирана е огневата система, която позволява да се обс- трелва не само предпозиционното пространство, но и межди­ ните между фортовете и загражденията. Създадена е много широка стометрова ивица от комбинирани заграждения. Пред фортовата линия на Одринската крепост има само те­ лена мрежа с ширина 10-15 м. Основателно фелдмаршал фон Макензен нарича Тутракан "Вердюн на Близкия изток". 12

Румънското командване разработва и специална инст­ рукция за предмостовите укрепления в Тутракан и Силист­ ра. За Тутракан са определени да бъдат гарнизон за пред- мостовото укрепление 3 пехотни полка (в четиридружинен състав), сборна част от четвъртите батальони на други три пехотни полка, т.е. общо 15 батальона пехота и по една рота граничари и пионери, както и артилерия: 2гаубични 122 мм батареи, 6 крепостни 105 мм батареи, 2 батареи с 87 мм оръ­ дия, две флотски брегови батареи - 150 мм далекобойни и 120 мм гаубични оръдия, 37 мм и 57 мм куполни оръдия, про- жекторно отделение, екипаж от речни понтони, група транс­ портни средства, санитарни и свързочни отделения. Освен това в Тутракан се създава и специална група за речно прик­ риване в състав от 4 монитора, 4 канонерки, 8 стражеви ка­ тера, 4 катера торпильори, носачи на мини и защитни от мини принадлежности - баражи, естакади и др., към които при­надлежат и разположените на левия бряг брегови батареи.

В инструкцията се препоръчва гарнизонът на крепостта да вземе мерки да не.се допусне незабелязано приближава­ не на противника до отбранителните позиции на гарнизона. Около крепостта се очертава военна зона с радиус, съвпа­ дащ с далекобойността на голямокалибрената артилерия. От тези зони при обявяване на румънската мобилизация ще бъдат евакуирани всички жители и ще бъде премахнато всич­ ко, което може да подпомогне неприятеля -гори, къщи, до­ ри цели селатрябва да бъдат опожарени. 15

На основата на инструкцията на Генералния щаб гене­ рал Теодореску изработва подробна специална инструкция за защита на крепостта и на частите в нейните отделни сек­ тори. За най-важен началникът на гарнизона счита запад-

ния сектор, поради това че "той се намира по-близо; при­ тежава най-добрите и валени съобщения, тъй щото неп­ риятелят ще гледа на всяка цена да овладее този сектор" , който се разделя на 3 подсектора. Частите, отбраняващи подсекторите, "и/е се отбраняват до край, без да гледат на числеността на атакуващите войски, без да помислят за отстъпление, каквото може да бъде предприето само по заповед на коменданта" . и Задължително трябва да се взе­мат веднага мерки за контраатака и за възвръщане на изгу­ бените позиции. Инструкцията дава и конкретни указания за действията на частите, конкретизират се обектите, които трябва да бъдат унищожени при определяне на военната зо­ на около Тутракан. Евакуирани и евентуално разрушени в този случай ще се окажат селата Спанчов* , Български Ко- суй. Саръгьол** , Антимово, Вискьой*** , Чауш махле**** , Енджекьой***** , Белица, Месим махле******, Дайдър, Сияхляр, Тюрк Смил, Старо село, Калимок******* . Де­ тайлно се излагат мерки по водене на активни отбранител­ни действия и действия на артилерията, мерки по недопус­ кане попадане в плен на артилерийската материална част, по охрана на реката в района на крепостта и др. 15

В края на юли 1916 г. укрепителните съоръжения са инс­ пектирани от Генералния щаб. Констатира се, че Тутракан­ската крепост е добре организирана с три отбранителни ли­ нии******** и добре базирана артилерия. Инспектиращи­ ят генерал Коандъ остава доволен и от организацията на отбраната по р. Дунав, но констатира, че е оставен неохра- няем пояс, без никакво отбранително съоръжение между вън­ шните зони на двете предмостови крепости Тутракан и Си­ листра."'

Всичко това води до заключението, че Тутраканската

предмостова крепост е замислена и изпълнена като важно звено от изградената от Румъния система от отбранителни съоръжения в Добруджа. Тя превъзхожда подобните укреп­ ления по това, че при създаването й се претворява най-но­ вият опит на военноинженерното строителство, почерпен от войната. При изграждането й липсва обременеността на ста­ рите, вече съществуващи позиции, както става със Силист­ ра и Черна вода. Тутраканската крепост е важна за румън­ ската отбрана в Добруджа, тъй като гарнизонът и въоръже­ нието на крепостта представляват сериозна заплаха за флан­ га на настъпващата във вътрешността на Добруджа армия, поради което трябва да се отделят значителни сили и средс­ тва, за да се блокира активността му. Въпреки това, с въз­ можностите, които притежава, Тутракан винаги може да получи солидна помощ от жива сила и въоръжение отвъд Дунава, както и да се превърне в сериозен плацдарм срещу България. Поради това Тутраканската предмостова кре­ пост не е просто едно отбранително съоръжение, а военен обект със сериозни офанзивни възможности.

НАЧАЛОТО

   На 1 септември държавният глава цар Фердинанд Сакскобургготски издава Манифест за обявяване война на Румъния подписан от всички министри.

"И най-после след годишно чакание, дойде въжделения ден и Дели-Ормана писна от гайди, кавали и музики и се залюляха кръшни хора от войници, селяни и селянки. Всички се радваха, ликуваха, като че ли посрещаха някой Велик­ ден, като че ли още утре нямаше да задумкат топовете и да шурнат кърви изобилни...Защото несъкрушимата вяра в правотата на делото стоеше по-горе от страха пред неизвестността на утрешния ден, и войникът ни проник­ нат дълбоко от съзнанието на отечествения дълг, бе твър­до решен да преодолее всички пречки, да понесе и най-теж­ките страдания, да се бие с ярост и самопожертване и на всяка цена да постигне реализирането на националния иде­ ал" ... 5"

Същия ден и главнокомандващият генерал Жеков изда­ва Заповед по действащата армия за започване на военните действия срещу Румъния и за освобождение на поробените добруджанци. (вж. Приложение V)

На 1 септември до частите на 3-та армия е изпратена Опе­ ративна заповед № 16 на командващия генерал Тошев, с която се разпорежда със силите на 4-та Преславска диви­ зия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия и с частите на отряда на полковник фон Кауфман от Русе да се атакува Тутраканската крепост, а 3-та бригада от 1-ва Софийска дивизия се насочва като заслон към Силистра, "зд да момее да влияй както на боя при Тутракан, тъй и срещу един опит на противника, да удари от Силистра в тил на войските ни, атакующи Тутракан"- 10. Първа конна дивизия ще дейс­ тва към левия фланг на противника, в участъка между Си­ листра и Добрич, а гарнизонът на Варненския укрепен пункт Ще настъпи със своя резерв за отбиване на неприятелските части, които биха настъпили от линията Добрич - Балчик. Бригадата от 6-та дивизия ще обезпечава крайния десен фланг на армията по посока откъм Добрич.

След като генерал Киселов получава нарежданията на Щаба на армията, той издава Заповед №133 на 1 септември

до частите на дивизията.

"Офицери, подофицери и войници,

Денят на разплата, който тъй дълго очаквахме, дойде. Войната на Румъния е обявена. Поздравявам Ви СЛАВНИ ГЕРОИ ОТ ПРЕСЛАВСКАТА ДИВИЗИЯ, че нам се падна завидний жребий да накажем един вероломен и подъл съ­ сед. Безчет са злодеянията, които този окапал народ е из­ вършил към нашата земя. Нашите майки, нашите жени и нашите деца няма да забравят безчестията през 1913 г. Поруганата чест на България ни вика сега за отмъщение.

СЛАВНИ И ВЕЛИКИ ДНИ!

ПРЕСЛАВЦИ,

През миналите войни аз бях между Вас. Аз бях свидетел на вашите геройски дела и се удивлявах на вашата храб­ рост и вашата издръжливост. Славата на непобедими, ко­ ято придобихме тогава, трябва да бъде запазена. Със съ­щия войствен жар, както по полята на Тракия и Македо­ ния вие ще се понесете напред и ще пометете всичко, което се изпречи на пътя Ви. В тези велики моменти, съдбата на всичко, което е за нас най-мило, зависи само от нашия меч,

който трябва да забием дълбоко и безмилостно в тялото на най-безчестния между народите народ.

НАПРЕД, МОИ БОЙНИ ДРУГАРИ!

Нека Бог, който не оставя престъпниците ненаказани, подкрепя нашата отмъстителна ръка.

Началник на дивизията Генерал Майор Киселов " 41

Частите на 3-та армия на генерал Стефан Тошев на 1 срещу 2 септември 1916 г. преминават старата добруд­ жанска граница от Дунава до Черно море.

"И завилия тогава ужасна буря по добруджанските рав­

ища и литнаха се напред вълните на едно неудържимо нашествие, кипящо за жажда и мъст и готово всичко да събори и унищожи. Да, това бе едно вихрово дело...възпри­ето с пълна готовност и жар, а особено от жителите на осакатената с отнемането на Добруджа и постоянно зап­лашвана от ромънските домогвания за четириъгълника Се­ верна България", п

Вечерта на 2 септември генерал Тошев изпраща до Ща­ ба на Армейската група "Макензен" донесение: "На 1-ви

срещу 2-ри септемврий пополунощ пашите гранични войс­ ки в смел и решителен удар отблъснаха неприятелските гранични постове по цялата Добруджанска граница. На 2 септември сутринта дивизиите от армията, след пълно­ то разпръсване нанеприятелските предни части, преми­наха границата с "ура", развети знамена и неописуем ен­ тусиазъм. Предните неприятелски части отстъпиха по ця­ лата линия. 1-ва и 4-та дивизии достигнаха дадените им съгласно оперативна заповед №16 обекти. Противникът е отстъпил към Тутраканския тет-де-пон. Първа конна ди­ визия с атака и обход завладяла Курт Бунар и взела в плен -ма офицери и 165 войници и изсякла повече от 100 души. Противникът отстъпил в паническо бягство, като сиос­ тавил пушките, раниците, шинелите иботушите. Утре, на 3-ти септември, 1-ва и 4-та дивизии ще започнат подго­ товката на атаката на Тутраканския тет-де-пон." 4'

Рано сутринта на 2 септември в 1.20 часа генерал Пан- телей Киселов разпорежда на 1-ва пехотна бригада на ди­ визията, под командването на полковник Кметов, да завла­ дее Меше махле и Денизлер и да се укрепи северно от село­ то - на 2 км северно от Белица, като участъкът на бригадата е от пътя Белица - Антимово до пътя Кара Мехмедлер* - Дайдър, и се обърне внимание на десния фланг на бригада­ та и връзката с 1-ва Софийска дивизия. А 3-та бригада на дивизията, под командването на полковник Икономов, да овладее позициите северно от Меше Махле и особено вни­ мание бригадата да обърне на левия фланг и да се поддържа тясна връзка с отряда на фон Кауфман 44. На 3 септември 4-та Преславска дивизия, след кратък оживен бой, прогон­ ва противника от предните му позиции при Дайдър - Чауш Махле. Към 9 часа вечерта две румънски

дружини се опит­ ват да извършат нощно нападение срещу левия фланг на дивизията, но са отблъснати. Щабът на дивизията се наста­ нява в Дайдър - на 1,5 км от противника. 1 -ва Софийска дивизия се утвърждава на линията Вискьой до кръстопътя Ендже кьой - Белица. Колоната на майор Хамерщайн зав­ ладява позициите западно от Старо село и североизточно от с. Сяново. По този начин обръчът около Тутракан е вече готов. Частите, предназначени за атаката на Тутраканска-

та крепост, укрепват изходните си позиции на такова разс­ тояние от нея, че артилерията им да може да обстрелва доб­ ре всички фортификационни постройки и живи цели по глав­ ната отбранителна линия.

Докато частите на ударната групировка затварят обръ­ ча около Тутраканската крепост, на десния фланг на 3-та армия се разиграва сражение, влязло в историята като "Бо­ ят при Кочмар-Карапелит". Преодоляването на противни­ ка в това сражение има важно значение за успеха на Тутра­ канската операция.

ЦЕНАТА НА ПОБЕДАТА

Тутракан е свободен. Модерната румънска крепост е превзета в движение от неудържимите българските войски с цената на изключителен героизъм и себеотрицание, с це­ната на много скъпи жертви.

Картината на бойното поле след битката покъртително е представена от командващия 3-та армия генерал Тошев: "На другия ден ужасната картина на Тутраканския пог­ром се представи в пълната си грозотия. Цялото прост­ранство от фортовия пояс до самия град, самите фортове и окопите от първа линия, долищата, лесовете и закрити-ята, всичко бе препълнено със застинали, в разни пози и с ужас изписан на лицата трупове. Пред фортовете и око­пите от първата линия и в дълбокия там дол лежаха реди­ците български убити. Вътре във фортовете и окопите и пространството зад тях на около 400-500 м бяха изпълне­ни с камарите на убитите ромъни. Пред втората укрепе­на линия и около окопите - пак труповете на нашите уби­ти, а вече в самите окопи и отзад, на голямо пространст­во, чак до казармите, се търкаляха хиляди и хиляди ромъни, жертва на ножа и на шрапнелите. Събираха ги за погребе­ние, обаче трябваха дни за това. На места се виждаха убити и ранени коне и тела разкъсани от гранатите. На леко ранените събрани на големи гнезда правеха превръзка. Топове ракли, обърнати кола, стърчаха вседе. Гранати и крушуми между шапки, раници, шинели и обуща се търка­ляха по цалото пространство. Грамадните ями на бомби­те и браздите на обикновените гранати спъваха движени­ето на всяка крачка. Окопите бяха сгазени от хилядите стъпки на щурмующите; телените мрежи повалени и те­лът им развлечен в разни страни... Въобще виждаше се пъл­но разнебитване и разорение на всичко, що бе се противо­поставило на урагана минал над крепостта", п" Майор Сто-янович споделя: "Сам Дунава влачеше и поглъщаше техни­те ('на румънците,) трупове, невъзмутимо и с ледена безу­частност, сякаш и той чувствуваше някакво удовлетворе­ние. Самата природа като че ли шепнеше тайствено "Има висша правда". 121

Пленените румънски войници (28 000) трябва да бъдат

конвоирани до Разград, а после - изпратени в Южна Бълга­рия, но тъй като не могат да бъдат отделени толкова много войници за конвой, щабът на 3-та армия решава пленници­ те да бъдат охранявани от ученици от разградската гимна­ зия, които, "въоръжени криво ляво", веднага са изпратени в Тутракан. "На 8 септември се почна масовото пристига­не на пленниците в Разград...Начело на една от групите следваха купно офицерите... 480 офицери с трима бригад­ ни и осем полкови командири. По страните се виждаха ор-гиналните конвойни, окичени с разно оръжие, включително и с кремъклииките. Учениците вървяха гордо и с наперена стойка...Зрелището беше импозантно и стоеше по-горе от всякакви очаквания. Българските очи след освобождение­ то за първи път виждаха такава до невероятност голяма тълпа пленници, заловени от български войници. Старите се кръстеха и благодаряха на бога, че ги е запазил живи да дочакат този радостен ден. Офицерите и по-възрастните граждани, стараейки се да се държат сериозно, не може­ ха да укрият радостта и гордостта, изписани тъй живо на лицата им... "'--' От 1 септември в полунощ, когато е пре­ мината добруджанската граница, до 4 септември, непос­ редствено преди атаката, войските, действащи срещу Тут­ ракан, понасят следните загуби: 93 убити, от които 4 офице­ ри, 479 ранени (12 офицери) и 16 изчезнали. На 5 септември, при преодоляване на Главната отбранителна линия, загу­ бите са най-големи - 83,24 % от всички загуби при щурма на крепостта: офицери - 37 убити и 133 ранени; подофицери и войници - 1 242 убити и 5 942 ранени; 220 изчезнали. При направлението на главния удар загубите са още по-големи. 7-ми Преславски полк през първия ден на атаката загубва 50% от офицерите, 31 % от подофицерите и 39,7% от войни­ ците си. Загубите на неговата 3-та дружина са още по-голе­ ми - 65% от офицерите, 39% от подофицерите и 54% от вой­ ниците 125. Въпреки това, полкът не нарушава боеспособ­ ността си и на следващия ден с неотслабващ устрем продъл­ жава настъплението и овладява втората отбранителна по­ зиция на противника в своя участък, а според тогавашните разбирания, когато една войскова част загуби 30% от със­ тава си, се смята за разстроена, а при 50% загуби - за изва­ дена от строя 124. На 6 септември загубите на ударната гру-

пировка при преодоляване на втората отбранителна линия са 7 пъти по-малко, в сравнение с 5 септември: офицери - 9 загинали и 24 ранени; подофицери и войници - 252 загина­ ли, 1214 ранени; 20 са изчезнали. От раните си умират 494 войници и 5 офицери и заедно със загиналите при Сарсан- ларския бой войници и офицери общата численост на загу­ бите в жива сила при Тутраканската операция възлиза на: загинали - 57 офицери и 2 442 войници, ранени - 169 офице­ри и 7 623 войници. След изключително задълбоченото про­ учване на архивите на ЦВА - Велико Търново от специа­ листите на Исторически музей - Тутракан, е установено, че в битката за Тутракан загубите възлизат на 10 315 убити и ранени офицери и войници, което е около 18% от войските атакували Тутраканската крепост 125. Пред тези свидни бъл­ гарски жертви генерал Киселов "се спря, слезе от коня и изгледа тия свои верни бойци, тия славни деца на нашата земя. Коленете му се подгънаха и падна на молитва. По образите се търкулнаха молитвени сълзи, а устата му ед­ва прошепнаха "Светии". 12''

Няколко дни по-късно генерал Киселов се обръща към генерал Тошев с молба да му бъдат изпратени офицери, тъй като "дивизията е изгубила повече от 60 на сто от строе­ вите си офицери. Особено голяма е загубата на щаб офице­ ри, между които се намират трима командири на полкове. Днес 47-полк в боя бе командван от капитан.. .Загубите във войници са също тъй големи. От 17 000 бойци, с които ди­ визията почна операциите при Тутракан, сега тя разпола­ га с повече-от 9 000 такива". 121

Причините за тези тежки загуби военните специалисти считат, че са преди всичко в недостатъчната артилерийска подготовка. "Разхвърлянето на огъня на един такъв широк фронт не можеше да произведе ония разрушения на фор­ товете и изкуствените препятствия, каквито бяха нужни да се направят при атаката на една крепост "'- л'. Изстре­ ляни са само 16 598 снаряда, а за сравнение при "едно пат­ рулно нападение на южния фронт в участъка на 5-та пе­хотна дивизия на 20 срещу 21 юни 1917 г. само нашата артилерия без съюзнишката е изстреляла 16 080 снаряда. За отбиването на едно патрулно нападение артилерията на същата дивизия е изстреляла други 28 520 снаряда. Така че за едно наше патрулно нападение и за отблъскване на едно неприятелско такова са изстреляни 47 625 снаряда от различен калибър, съставляващи три пъти повече от­колкото са изстреляни при атаката на Тутракан "' 2''. Тези загуби се обясняват не само с недостатъчната артилерийс­ ка подготовка, но.и с нарасналата сила на огъня на отбра­ ната, както и с уязвимостта на пехотните вериги от огъня на тежките картечници (секторна стрелба), особено от огъня на малките 53 мм куполни оръдия, които румънците изваж­ дат от куполите на малки лафети с колела и поставят между пехотните вериги 13". На основата на този опит по-късно се прибягва до настъпление не в гъсти вериги (това се отнася главно за поддръжките), а до вълни от вериги и то разреде­ни (дванадесет при настъплението на Доброполската пози­ ция). 151

В тази велика битка българското командване прилага с голяма точност принципите за водене на съвременния бой. Естествено е, че във всяка военна операция, която история­ та е считала за безпогрешна, са ставали грешки. Такива има и при Тутракан, но във вихъра на боя, под грохота на хилядите снаряди и свистенето на безбройните куршуми всички военни правила и принципи не могат да се изпълня­ ват така точно, както са написани в тактиката и правилни­ ците, но те с нищо не намаляват величието на извършения подвиг при Тутракан 132. Ето защо действията на войските, командвани от генерал Киселов срещу Тутраканската кре­пост, се считат и от съюзници, и от противници за безпог­ решни.

Въпреки че при атаката на Тутракан участват незначи­ телни германски сили, вестник "Франкфуртер цайтунг" твърди, че падането на Тутракан се дължи на немската теж­ка артилерия и че в крепостта първи влизат германците.На­ чалникът на германския Генерален щаб - ген. Лудендорф, който през август сменя ген. Фалкенхайн, в мемоарите си поддържа същата теза. В книгата си генерал Тошев дава достоен отговор на това кощунство с паметта на загинали­ те: "Имайки предвид тия грамадни наши загуби, ние се учуд­ ваме на оная тенденция, която генерал Лудендорф само с няколко думи е прекарал в своите мемоари като казва: бла­годарение на сътрудничеството на слабото германско от деление, което реши боя, атаката на Тутракан излезе спо­лучлива. Кажете му, за Бога, вие там, бойни другари гер­ манци, участници в тоя пристъп, че това е грехота и нечу­ вано кощунство с падналите при Тутракан 7 773 убити и ранени българи. Кажете му също да поправи мемоарите си, че не след кратка съпротива се предадоха там 2 румън­ ски дивизии, а че 40-хилядният румънски гарнизон бе сло­ мен от бесния устрем на българите ".'"

ПОБЕДНАТА СЛАВА НА ГЕРОИТЕ ПРИ ТУТРАКАН

   В 18.25 ч. на 6 септември генерал Киселов докладва на командващия 3-та армия, генерал То шев: "Днес, след дълъг бой, към 4 ч. сл. пладне противникът биде отблъснат от Втората отбранителна линия и нашите части влязоха в Тутракан. В наши ръце са всички укрепления... Числото на пленниците е още неизвестно, но то трябва да е голямо. Уплахата у противника е пълна. Държането на нашите войски през време на боевете беше достойно за удивле­ ние... Загубите на противника в убити са огромни..." ш . Ге­ нерал Тошев веднага изпраща телеграми до Щаба на Дейс­ тващата армия и до щаба на фелдмаршал Макензен във Ве­ лико Търново: "В 2 часа и 30 м. след пладне, след като бе превзета фортовата линия - силно укрепения Тутракан окончателно падна. Хиляди избити и пленени: топове, пуш­ ки и пр. Подробности допълнително."^

Не щади топлите думи на благодарност генерал Тошев за умелото командуване на войските срещу Тутракан към генерал Киселов, който след тази славна епопея става ге­ роят на Тутракан: "Прекланям се пред геройството на офи­церите и войниците от дивизията. На Вас, драги генерале, изказвам сърдечна благодарност за юначното и умело ко- мандувание щурма." 1'" Това е безспорно признание за из­ вършеното от генерал Киселов, за неговите качества като военачалник и войник.

Веднага след падането на Тутракан генерал Киселов от щаба си в Дайдър издава заповед, разпратена до всички части на ударната групировка под негово командване.

Това е заповедта на победата в тази славна епопея:

"Офицери, подофицери и войници!

Поздравявам Ви със славната победа. Врагът, безчес­тен и вероломен, е под Вашите крака - неговото пораже­ ние е пълно. От днес знамето на България се развява върху скъпия за българина Тутракан. Две знамена, 120 оръдия, 400 офицери, между които трима бригадни командири и 25000 войници паднаха в нашите ръце. Само в два деня Вие, с устрема си, преодоляхте всички препятствия и с Вашето "на нож " превзехте една силна крепост, която би възпряла

инай-храбрите войски. С Вашето държане, с Вашето са- мопожертване и с Вашата любов към Родната земя Вие доказахте, че нито телените мрежи, нито грозните вълчи ями, нито топовете, нито картечниците са в състояние да възспрат войниците, които са решени да победят или да умрат.

Благодаря Ви, славни мои другари и юнаци от Преславс­ ката дивизия, от 1-ва бригада на Софийската дивизия и от отряда на нашия велик и непобедим съюзник, командван от майор фон Хамерщайн. С особена признателност и голяма радост аз виждам във вашите дела славно съревнование. Всички части горяха от .желание да бъдат първи в боя; всички родове оръжия се поддържаха чудесно и мряха един за друг. Победата е Ваша и славата принадлежи на Вас. Потомството ще си спомни с удивление и признателност за Вашите дивни подвизи, които нямат равни на себе си в историята.

Но, мои бойни другари, делото за освобождението на Добруджа още не е привършено: нам ни предстоят още нови усилия, нас ни чакат нови победи. Нека бъдем готови да сломим врага, отдето и да се покаже той. Справедливи­ ят бог ще увенчее нашите знамена с нови лаври.

В този велик момент в историята на нашия народ, на­шият живот принадлежи на отечеството и Царя. Нека мълком се закълнем, че ние няма да допуснем безчестния враг да погази Свещената земя на нашите деди.

Вечна памет на падналите на полето на честта герои.

Ура за България и Царя'" ' 1

На следващия ден цар Фердинанд изпраща до командва­ щия 3-та армия, генерал Тошев, поздравителна телеграма за бляскавата победа при Тутракан, а главнокомандващият генерал Жеков издава Заповед № 481 до Действащата ар­мия, която достига до всяка воинска част на Добруджанс­ кия и на Македонския фронт (вж. Приложение V).

Смайващият успех на българските войски при Тутракан силно впечатлява съюзниците. Германският кайзер Вилхелм II, изненадан от светкавичното прегазване на такава силна крепост като Тутракан, незабавно изпраща до цар Ферди­ нанд поздравителна телеграма: '"Току-що научавам, че на­ шите съюзни войски завладели крепостта Тутракан. Приеми моите най-сърдечни пожелания за този бляскав подвиг на твоите храбри войници', а германският канцлер Бет-ман-Холвег в телеграма до министър председателя В. Ра­ дославов не щади суперлативите за героичния подвиг на българските войски.

Тутракан е в български ръце. Тутраканци посрещат въз­торжено победителите: "В това време в хубавия български град, кацнал на брега на Дунава, населението тържеству­ ваше. ..И жени, и деца посрещаха своите освободители. Гърдите на героите са отрупани с цветя. Със сълзи на ра­ дост те бяха посрещнати...Чудни бяха сцените по тут­раканските улици. Плачеха победителите, плачеха и осво­ бодените. Широката българска душа изживяваше дивни­ те моменти на възторг, на опиянение и взаимна обич... А камбаните продължаваха да бият. Те възвестяваха далеч наоколо, че първият от заграбените български градове на златна Добруджа се връщаше в пределите на своето мило отечество. "

Непревземаемата румънска крепост, "малкият Вердюн" на генерал Аслан, рухва под напора на неудържимите бъл­ гарски войски и вещото ръководство на генерал Пантелей Киселов само за 33 часа.

Немският военен специалист Фриц Ортлеп признава, че овладяването на Тутракан е било подценено в германската военна литература, "въпреки че именно бързото овладява­ не на крепостта Тутракан означаваше за Румъния "нацио­ нална катастрофа " и провали замисления план за една вой­ на, която трябваше да смаже централните сили. Завладя­ването на Тутракан създаде благоприятни условия за по- наташнините военни действия на армейската група на А.фон Макензен в Добруджа и Влахия" 13''. Ето и оценката му за атаката и превземането на Тутраканската крепост: "Атаката на Тутракан беше едно много смело предприя­ тие, един пример за бързи действия и твърдост в стреме­ жа за постигане на поставената цел. Това беше едно бър­ зо и завършено решение за превземане на една силна кре­пост...само в няколко дни, един план, които изискваше най-високи качества от командирите и частите... Тъй като съ­ ществуваше гаранцията, че само при една атака с изнена­ да може да се превземе Тутракан - най-важната входна виза на Добруджа - преди пристигането на руските войс­ ки налагаше се изоставането на всички трудни и нуждае­ щи се от време приготовления за едно планомерно настъп­ ление. Само едно смело предприето "хусарско " нападение можеше да осигури успеха. Атаката на Тутракан завър­ ши с победа, по-добра от която не можеше да се желае. Ръководството на атаката, делата и разпорежданията на началниците, волята за победа и издръжливостта на частите - всичко това беше ...отлично". 14"

Генерал Петен, началник на щаба на френската военна мисия в Румъния, пише: "Българите причиниха потресава­ щи загуби в Тутракан"." 1

Подполковник Тантилов, съобщава от Тешен "'Извес­ тието за Тутраканската победа тук (в Австро-Унгария - б.а.) произведе голяма радост между войските и населени­ ето. Веднага се телеграфира новината по всички фронто­ ве със заповед за бързо разпространение между войници­ те ". и:

Германските офицери, "артилерийският полковник Ха- бихт и инженерният майор Шейнеман, очевидци на ата­ ката - пише ген. Тошев - не можеха да се начудят на бър­ зата ни разправа с Тутракан, когото сравняваха с Мор- том при Вердюн". и' Изненадан от светкавичното превзе­ мане на Тутракан е и командващият групата армии фелд-маршал фон Макензен, който веднага изпраща поздрави­ телна телеграма до генерал Тошев, както и молба да преда­ де поздравите и благодарността на германския кайзер до генерал Киселов и командваните от него войски. Всички те просто няма как да не признаят таланта на военното ни ко­ мандване и героизма на българския войник, борещ се за сво­ бодата на собствената си земя, за собствения си народ. То­ ва румънската историография и до днес не признава и не представя обективно неговата същност.

В Тутраканската операция са приложени творчество и военна целесъобразност, за които съюзническият, против­ никовият и неутралният печат не пестят суперлативи. Швед­ ският " Stokholm Та glbat " пише: "Румънците претърпяха тежък удар. Те едва сега ще могат да разберат разликата между една война и една разходка, каквато направиха те през 1913 г.". И още: "До вторник румънското комюнике се

опитваше да внуши, че силите на българите при Тутракан са изтощени. В сряда обаче, един ден по-късно, румънската главна квартира бе принудена да признае, че действията се развиват много зле за румъните и че неприятелят не само не е изтощен, но способен за мощна атака. Същевре­ менно румънската главна квартира признава, че румънски­ те загуби са много големи, но гледа да утеши читателите на румънското комюнике, като прибавя, че неприятелят е дал големи жертви". Италианският "Corriere della sera" отбелязва: "Не би било честно, ако се опитаме да намалим значението на успеха, постигнат от българи и германци със завладяването на Тутракан и Силистра". Вестник "Ber­ liner Zeitung am Mittag", 8.09.1916 г.: "Настъплението в Добруджа показва, че българите пипат здраво и хладнок­ръвно и след всестранно обмисляне и подготовка. С Тут­ ракан румънското командване загуби една крепост, през която то можеше безопасно да прехвърля войски на другия бряг на Дунава". Вестник "Neue Freie Presse", 13.09.1916 г: "Няма съмнение, че успехът на българските войски ще предизвика изменение в плановете на неприятеля. Българи­ те станаха господари на една крепост, която бе предопре­делена да играе важна роля при военните операции на ду­ навския фронт". Вестник "Echo de Paris", 10.09.1916 г.: " Ударът, който претърпяха румъните, е твърде неприя­ тен. Положението при Тутракан беше много благоприят­но за румъните, но сега се измени: пътят, който служеше за бързо изпращане на подкрепления на сражаващите се на юг от Дунава руско-румънските войски, сега е изгубен, след­ ствие на което румънското главно командване ще изпадне в твърде трудно полежение. А срещу това задачата на българите и германците се улеснява. Те вече заплашват Букурещ". Малко след невероятното за специалистите и потресаващо за широката общественост светкавично прев­ земане на Тутракан, френският обществен деец Боске, в реч пред Парижката община, заявява: "Търсихте достоен съ­ юзник на Балканите? Ето го, но късно...Обществена тай­ на е , че от 1913 г. насам бяха хвърлени милиони, за да се обругае в пресата ни този нищо невиновен народ. Зарове­ те едно българско желание пред една крепост, то ще я вдигне във въздуха. Бяхте свидетели". (Църковен вест-

ник,№46,17. 11.1917). Вестник "Daily News", от 1 1.09.1916 г. отбелязва: "Падането на Тутракан развали руско-румън-ската сметка. Очевидно нещо трябва да куца, защото па­дането на тази важна предмостова крепост трябваше на всяка цена да бъде избегнато". Вестник "National", 9.09.1916 г., Букурещ възкликва; "Тутракан! Пет деня и пет нощи подред нашите юнаци се биха един срещу трима и то под огъня на една най-могъща неприятелска артиле­ рия... Момее да има в историята войници по-щастливи, но не и по-храбри. И боят при Тутракан ще заеме място с най-прочутите сражения от аналите на войните". Холан­ дският вестник "Naie van den tag" пише: " ...да се превземе една здрава крепост от голямо стратегическо значение ... и то няколко дни след обевяването на войната - това наис­ тина е удивително".' 44

Страниците на българския печат също са изпълнени с подробна информация на великата епопея при Тутракан. Вестник "Мир" от 7.09.1916 г.: "Вчера, 6 септември, в 2 часа и 30 мин. след пладне, в един жесток бой на втората отбранителна линия край Тутракан предмостовата Тут­ раканска крепост падна окончателно в наши ръце. Гарни­зонът на крепостта капитулира. Пленени са 34, 36, 40, 74, 79, 80 и 84-ти пехотни полкове, две дружини от жандар- мерийския полк, 5-ти гаубичен и 3-ти тежък артилерийски полк, цялата крепостна артилерия и боеприпаси. Точният брой на трофеите и пленниците се привеждат в извест­ност. Трофеи/ две знамена и повече от 100 модерни орг>- дия, между които и пашите батареи, откраднати през 1913 г. при град Фердинанд. Загубите на румънците в убити и ранени са колосални. Много румънски войници в паническо-то си бягство са се издавили в Дунава". Вестник "Нов век" от 7 септември 1916 г.: "От колко голямо значение е падане­ то на този град момее да се оцени само като се знае, че румънците от както хайдушки заграбиха тоя край, до са­ мото обявяване на войната работиха за осигуряването на неговата защита. Тоя град беше определен от румънците да играе роля на бранител на заграбена Добруджа". Вест­ ник "Пряпорец" от 9 септември 1916 г.:"Устремът, с кой­то са се втурнали през границата срещу новия враг, е ди­вен. Той се явява не само като чувство за борба и ламтеж

към победи и слава, но и като желание за отплата... Тъй се обяснява устремът, с който днес българските войски се носят по равнините, които са били люлката на старото българско царство".

Величавата епопея намира широк отзвук и сред българ­ ската интелигенция. В своя дневник "Нашите срещи" Иван Шишманов пише за това как емоционално е следял и изжи­ вявал Иван Вазов войната в Добруджа. Когато на 7 сеп­ тември в. "Камбана" съобщава за превземането на Тутра­кан, Шишманов намира Вазов в "Славянска беседа", сия­ ещ от радост. "Прости! Не ме сдържаше в къщи. Отидох в кафене "Македония" дано узная някакви подробности" , 143

Още на другия ден във в. "Мир" излиза стихотворението на Вазов "Armata nostra" c подзаглавие - "По случай вели­ ката победа при Тутракан", а малко по-късно излиза и сти­ хотворението "Тутракан". Младият тогава писател Йор­ дан Йовков, кореспондент на в. "Военни известия", на 11 септември отпечатва публицистичното есе "Устрем", вдъх­ новено от блестящите светкавични удари на българската армия на Добруджанския фронт и специално от съкруши­ телния разгром на Тутраканската крепост. Поетът Любо­ мир Бобевски - авторът на "О, Добруджански край", пуб­ликува стихотворението "Тутраканска епопея". Компози­ торът Добри Христов композира симфоничната поема "Тут­ раканска епопея". Сред художниците-баталисти се откроя­ват произведенията на Д. Гюдженов - "Боят при Тутракан", на Борис Денев - "Тутракан - придвижване на резервите към форт № 8", "Батареята на капитан Данчев пред Тутра­кан", на Иван Славов - "Боят при Тутракан"; на Янко Ата­ насов "Портрет на генерал Пантелей Киселов"; на Георги Василев - "Румънски форт край Тутракан" и др.

ЗНАЧЕНИЕТО

   Победата при Тутракан поставя началото на освободи­ телния поход на българската армия в Добруджа. Тя има огромен морален ефект върху армиите и народите на двете воюващи страни. За България - в него най-ярко проличават горчилката и мъката на българина от несправедливостта, проявена от Румъния през 1913 г. Чувствата и настроения­ та на българския войник намират израз в яростта, с която се хвърля в боя, в себеотрицанието и самопожертвователност- та в атаката, породени от благородния порив за освобож­ даването на поробените добруджанци. За Румъния пораже­нието при Тутракан е възмездие - закъсняло, но затова пък безпощадно. Никола Атанасов - летописецът на Тутракан­ ската епопея - пише: "След победата при Тутракан, каза­ха: върнахме си българския град, взехме си Добруджа. Аз казвам: не град си върнахме, не парче земя си прибавихме. Там си върнахме честта...Тутракан - това е възмездие­ то". N "

Овладяването на модерната, добре укрепена Тутракан­ ска крепост още в началото на военните действия осигуря­ ва фланга на настъпващата в Добруджа 3-та армия. В Тут­ ракан е разгромена близо 40-хилядна румънска армия, при Сарсанлар е разстроена 9-та пехотна дивизия, а при Коч- мар и Карапелит - 19-та пехотна дивизия. Цялата ударна групировка се освобождава за участие в следващите дейст­ вия, като флангът на настъпващата в Добруджа 3-та армия е осигурен. Моралният дух на противника е силно разколе­ бан. '"Изгубването на Тутракан - отбелязва ген. Авереску - и особено условията, при които той беше загубен, произ­ведоха дълбоко впечатление в страната и войската...Фак­ тът, че отбелязахме едно поражение в първите дни на вой­ ната, раздруса твърде сериозно моралното състоя­ ние ...мнозина очакваха всеки ден българите да минат от­ сам Дунава. " 14~ До голяма степен успехът се дължи на ре­ шението на командващия ударната групировка, генерал Пантелей Киселов, да нанесе главния удар срещу южния сектор на крепостта, като се има предвид заплахата за тила на ударната групировка, която съществува от страна на гарнизона в Силистра.

Тутраканската операция е един от върховете на българ­ ското военно изкуство и няма как да не се признаят очевид­ ни истини. Немският военен историк Фриц Ортлеп, колкото и да се опитва да омаловажи българския принос за действи­ ята на Централните сили в Добруджа, признава правилна­ та стратегия и тактика на българското командване. Мно­ го по-късно след войната, в беседа с Ортлеп, фелдмаршал фон Макензен ще каже: "Аз се радвам, че германското ар­ мейско командване не възприе австрийското предложе­ ние да се нахлуе веднага във Влашко, а реши да бъде очис­тена най-напред Добруджа. Това последното бе една пра­вилна оперативна мисъл" 14*. С това, без да иска, фелдмар­ шал фон Макензен признава прозорливостта, творчество­ то и таланта на генерал Тошев и неговия щаб. До този извод достига и Началникът на щаба на армията, полков­ ник Попов, който в доклада си до Щаба на действащата армия отбелязва: "Фортовете от първа линия и укрепле­ нията от втората линия се оказаха доста силни, по-сил­ни от тия при Одрин, главно поради изкуствените пре­ пятствия" w и че благодарение на прозорливостта и пъл- ководческия талант на генерал Киселов, проявен при воде­ нето на боя, крепостта е превзета.

Тези оценки са напълно справедливи, тъй като през 1914 г. германските войски, след предварителна подготовка и използване на тежка и свръхтежка артилерия, завладяват крепостите: Намюр - за 6 дни, Мабьож - за 10 дни, Лиеж - за 12 дни и Антверпен - също за 12 дни. При това тилът на Тутраканската крепост, опрян на р. Дунав, не позволява тя да бъде обкръжена и гарнизонът й получава подкрепления по време на бойните действия. Германците 6 месеца обсаж- . дат безуспешно крепостта Осовец и, по мнението на защит­ ниците й, не успяват да я превземат, тъй като непроходими блата край нея не им позволяват да я обкръжат.

За да се направи реална, правилна оценка на бойните действия при атаката и превземането на Тутраканската кре­ пост, трябва да се вземат под внимание и господстващите по онова време теоретични схващания в нашата армия. Още в навечерието на войната, а особено по време на воденето й,се насажда усилено немската военна доктрина. Въпреки че германското командване грижливо изучава поуките от

превземането на Одринската крепост с открита сила, в ре­зултат на двудневен щурм, то остава привърженик на пос­ тепенната атака на силните крепости. 1""

По време на войната началникът на германския генера­ лен щаб Ерих фон Фалкенхайн създава теорията за страте­гията на изтощението, която, според него, трябва да доведе до обрат във военните действия в полза на Германия. Същ­ ността й е, като се нанасят удари на противника, той да понася по-големи загуби от собствените войски. Тази стра­ тегия, приложена при атаките на Вердюн, които продължа­ ват от 21 февруари до 18 декември 1916 г., се обръща срещу своя създател, тъй като "Вердюнската мелница за месо" пог­ лъща 600 000 германски бойци, а само 350 000 френски.

В плен на тези схващания е и фелдмаршал Макензен, който забранява да се атакува с открита сила Тутраканс­ ката крепост. Според него това трябва да стане с няколко- месечна постепенна атака, с поддръжката на многочислена артилерия и при това предимно тежка. Само закъснялата му намеса и непреклонността на генерал Стефан Тошев не поз­ воляват атаката да се отложи, а може би и да се провали. Ето защо трябва да се отдаде заслуженото на командващия 3-та армия ген. Тошев, който взема смело решение да се атакува Тутраканската крепост с открита сила. "Тутра­ кан трябва да падне възможно no -скоро и то до пристига­ нето на руските подкрепления, за което абсолютно нале­ жащо е атакуването му е достатъчно силни части"'*' - аргумент железен, нетърпящ възражения. Като се има пред­ вид и обстоятелството, че съединенията щурмуват крепост­та не по целия фронт, а в точно избрани от генерал Киселов обекти и в полоси, широки не повече от 4-5 км, превъзходс­ твото се увеличава още повече. Това е именно творчество­ то и умението на военачалника - да избира направлението за нанасяне на главния удар. Към него генерал Киселов на­ сочва повече от 50% от пехотата и по-голямата част от ар­ тилерията, а отделя и достатъчно сили за осигуряване на обсадните войски от удари отвън, което се оказва съвсем целесъобразно, поради заплахата от изток от гарнизона на Силистренската крепост. Благодарение именно на това ре­ шение е създадено превъзходство (1,3 пъти в пехотата и 2,2 пъти в артилерията) в полза на 3-та армия. На един киломе-

тър от фронта генерал Киселов успява да съсредоточи 13 оръдия, а при атаката на Вердюнската крепост германците съсредоточават в направлението на главния удар 110 оръ­ дия и минохвъргачки на един километър от фронта, като от тях 36 са тежки - над 155 мм, а 20 са свръхтежки - над 305 мм. При атаката на Лиеж германците използват 380 и 420 мм оръдия.

Нещо повече, още в началото на военните действия гене­ рал Киселов успява да вземе инициативата в свои ръце, ко­ ето е от голямо значение, тъй като румънският гарнизон раз­ полага с превъзхождащи сили, но не успява да ги използва

рационално. Генерал Киселов предвидливо поставя задача на частите в направлението на главния удар и на спомага­ телните удари да овладяват фортове на крепостта, а не меж­ дините между тях, което води до рухване на цялостната й отбрана. Германците при атаката на крепостта Лиеж не пос­ тъпват така, а насочват усилията си в междините между фор­ товете. На 6 август 1914 г. те успяват да проникнат в тила им и на 7 август завладяват града Лиеж, но нито един от гарнизоните на фортовете не капитулира. Налага се да прив­ лекат още три корпуса и свръхтежка артилерия, за да се овладее фортовият пояс, което става едва на 16 август. '-"

Голяма роля при атаката и превземането на Тутраканс­ ката крепост има моралният фактор. Той обуславя масовия и индивидуалния героизъм на нашите войски, които се сра­ жават за освобождението на Южна Добруджа. Необикно­ веният бой налага и необикновен героизъм. Високият мора­ лен дух на войските на генерал Киселов осигурява реши­телност и стремителност на атаките, а ударът им на нож е така поривист, че в много случаи противникът не го дочак­ ва или оказва незначителна съпротива.

Превземането на Тутраканската крепост нанася чувст­ вителни материални загуби на румънската армия. От ней­ ния строй са извадени цели две дивизии (15-та и 17-та), ця­ лото материално оборудване попада в ръцете на победите­ лите, но най-силно се отразява неочакваният разгром на ду­ ха на румънската армия и на нейното командване."За пър­ ви път сме на воина -казва пленен румънски офицер -и спо­ред модерните разбирания, считахме, че артилерията днес решава боевете, но това, което видяхме от вашата пехо­ та, ни изуми. То бе нещо ужасно, като че ли не бе бой, а някакъв маньовър с ялови снаряди и патрони. Вървяха и все вървяха и докато се усетим, нахълтаха в укрепленията " 1Я. От целия румънски гарнизон, чиято численост достига с под­ крепленията 39 000 души, левия бряг на реката достигат едва 3 500 войници. Според румънски източници убити, ра­нени и изчезнали са 7 500 войници. Пленени са 450 офицери и 28 000 войници (според генерал Жеков - 27 830- б.а.), пленени са знамената на 80-ти и 84-ти румънски полк и цялото въоръжение на противника, както и две български батареи, отвлечени от румънците през 1913 г. При

гр. Фердинанд* . Според Загориц загубите при Тутракан в убити и ранени са 16 000 души, срещу 8 000 българи, в това число 34 германци, а пленените са около 25 000 души. По- голямата част от загубите на румънците са във Втори сек­ тор - направлението на главния удар на атакуващите бъл­ гарски войски - срещу частите на 4-та Преславска дивизия, където най-сериозно се съпротивляват на българската ата­ ка. 79-ти полк , който има 79 офицери и 4 580 войници, дава около 76 % загуби (16 убити и 30 ранени офицери; 1519 убити и 2 011 ранени подофицери и войници). 154

Известието за погрома при Тутракан нанася сериозен мо­ рален удар на Румъния. " Скръбно звучи това име -(Тутра­ кан -б.а.)- пише Константин Кирицеску - То е свързано с най-първото голямо поражение през нашата свещена вой­ на. Поражение болезнено, унизително и срамно... То пад­ на като небесен гръм в първите дни на войната върху за­ шеметените ни от ентусиазъм глави, предизвикан от ми­наването на Карпатите и възпламенен от първите леки победи..."''' Действително катастрофата при Тутракан пада като гръм от ясно небе. Тутраканският погром се отразява и на по-нататъшното водене на военните действия от Румъ­ ния, утежнява се положението на румънските съюзници и главно на Русия, която се вижда принудена да спасява прес­ тижа на своя партньор в твърде трудна и за нея обстановка. Следствие на това, румънското командване спира настъп­ лението в Седмоградско, нещо повече - дори изменя плана за по-нататъшните действия, като насочва четири дивизии от северния фронт на юг. Падането на духа в Главната квар­ тира се отразява на подчинените армейски командвания, а от там се разпространява и между войските. Обаянието от лесните успехи в Трансилвания изчезва, щом се получава вестта за падането на Тутракан. Войските в Трансилвания се "чувстваха като ударени в гръб" и въпреки че този удар е твърде далеч от тях, настъплението не може да продължи със същия ентусиазъм и енергия.

Разгромът на румънския гарнизон в крепостта произвеж­ да потресаващо впечатление на местното население, което, обзето от паника, напуска жилищата си и обсажда ж.п. га­ рата в Олтеница, за да се евакуира към Букурещ и вътреш-

ността на страната. Влаковете са препълнени от ранени при Тутракан и бягащо население. Хуманен акт е разпорежда­ нето на майор Стоянович българската артилерия да не обс- трелва ж.п. гарата в Олтеница, за да не пострада мирно население. "Бих разпердушинил целия град, понеже ми ка­ заха, че в този момент там бил румънският главнокоманд­ ващ (генерал Теодореску - б.а), който на един моторен шлеп, заедно с щаба и автомобила си, беше заблаговремен- но офейкал от Тутраканския бряг. Той беше единственият румънски големец, който успя да се оттърве от плен." 1' 6 Всички разказват за ужаса при Тутракан и за страха от пре­минаването на българите на левия бряг. Това повлиява и на действията на румънското командване, което изпраща 2 ди­ визии от резерва на 3-та армия да се противопоставят на българското преминаване на реката и евентуално настъп­ ление към Букурещ. Когато става ясно, че българските войс­ ки нямат намерение да навлизат в румънска територия през Дунав, румънското командване иска помощ от съюзниците, за да спре подготвящото се българско настъпление в Доб­руджа. Разгромът при Тутракан поражда и опасения сред румънското главно командване от пораженски настроения сред войската, поради което старателно прикрива истина­ та от обществеността и воюващите на фронта. Организира се яростна антибългарска кампания, като се измислят чудо­ вищни факти за отношението на българските войници към пленниците. Това, което става при Тутракан, в общи линии е неизвестно за широката общественост до края на Първа­ та световна война. След войната, за превземането на Тут­ раканската крепост в Румъния не се знае почти нищо. Ру­мънският Генерален щаб, оправдавайки се,че при отстъп­ лението голяма част от архива за боевете е изчезнал, опре­делено възпрепятства обективното анализиране на събити­ ята. Много от авторите, които се опитват да пишат по проб­ лема, се затрудняват, поради липса на обективни източни­ ци и документи. Обикновено в тези изследвания се принизя­ ват силата и качествата на българската армия и българско­то командване, а се обръща внимание на румънските "под­визи" на другите фронтове и успешния за Румъния край на войната, в която тя значително увеличава територията си. Един от известните румънски военни историци - К. Заго-

риц, в периода 1918-38 година събира сведения от над 500 участници в боевете при Тутракан, както и от запазените документи, публикува в 1939 г.труда си "Тутракан"и ус­ пява в общи линии да издаде едно по-достоверно представя­ не на събитията от 1916 г. и дейността на гарнизона под ръководството на генерал Теодореску. Той констатира, че въпреки превъзходството в бойна техника артилерията дейс­ тва неефективно и често обърква собствената си пехота с българската и я обстрелва, нанасяйки й допълнителни загу­би. Важна причина е и лошото военно ръководство на гене­ рал Теодореску, който, според него, е неинициативен и страхлив. Това се вижда и от конкретните му действия, а в разгара на боя той напуска бойното поле и преминава река­ та, а командирът на 3-ти сектор, генерал Димитреску, въ­ обще не схваща развитието на бойните действия и положе­нието на фронта пред неговата групировка. Авторът счита, че командването няма правилна тактика за отбрана на кре­постта, което сковава войските, обрича ги на много жертви от огъня на артилерията и българската пехота. Недоста­тъчната подготовка на пехотата и слабият боен дух също довеждат до срив в отбраната, голяма част от нея се изгуб­ ва сред царевичните ниви и се крие, нежелаейки да влезе в съприкосновение с българите. Макар и с неохота, авторът също отбелязва по-голямата боеспособност на българския противник - устремност на пехотата, точност и подвижност на артилерията.

В действителност противниковото командване не се ока­ зва на висота при организирането на отбраната, проявява неоправдана пасивност при воденето й, не използва пра­ вилно изпратените му подкрепления, заблуждава с неверни донесения по-горното командване, а накрая комендантът ген. К. Теодореску проявява престъпно малодушие, като изоставя войските и търси спасение на северния бряг на Ду­ нава. Румънското командване не използва и голямото пре­ димство в артилерийско отношение, което дава непроходи­ мата река - една част от далекобойната артилерия, поста­вена на левия бряг на реката, може да стреля по атакува­ щия, когато той атакува главната отбранителна линия, осо­ бено по фланговете, и да продължава стрелбата и след прев­ земането й. Левият бряг на Дунава дава удобна позиция за

разполагане на тежките батареи, с които борбата на бъл­ гарската артилерия би била твърде трудна. 158

Времето и историята оценяват по "достойнство" дейст­ вията на генерал Теодореску, комендант на крепостта, и И. Мусаков, много точно го определя: "Ето, прочее, как раз­ бираше ромънския комендант, комендант на една крепост своя върховен дълг. Той напускаше своя пост пръв, вместо да остане последен. Изглежда, че в сърцето на този офи­ цер имаше малко военни добродетели, защото военната история навсякъде и във всички страни и времена, говори за сдаване на крепости, за връщане на сабята на коменданта от великодушния противник, но също така за налапване на цевта на пистолета от доблестния и честолюбив офицер при подобна катастрофа. Комендантът на Тутракан предпочете да напусне пръв крепостта... Чудно ли е, че след това на брега на Дунава се започва паническо безредие, ко­ ето още повече пречеше на прехвърлянето на румънските части на левия бряг ".

Не пести критиката към своя началник на гарнизона и ген. Аслан: "Комендантът на крепостта не съумява да раз­ предели и употреби както трябва всичките войски, които му са изпратени на помощ. Като не успява да определи даже в последния ден разпределението на силите на про­ тивниковата атака, той оставя няколко части в пълно без­ действие, без да ги употреби в боя, тогава когато други части се изтощават в борба с превъзходни сили. Най-мно-го войски са пратени в западния сектор, който е атакуван само демонстративно, или в източния сектор, съвършенно неатакуван, тогава когато в южния сектор, гдето произ­лиза главната атака са пратени само 2-3 батальона".

На 7 септември генерал Киселов издава оперативна за­ повед №4, с която разпорежда: "Германският отряд на ма­ йор Хамерщайн - една дружина с две батареи, заедно с две дружини от 5-ти маршеви полк, една дружина от 48-ми полк и две не с.с. батареи от 3-ти гаубичен полк остават за гарнизон на Тутракан под началството на майор Ха- мерщайн...". Отправя дивизията към Аккадънлар. "От града излизаха с победоносните си знамена българските полкове. Маршът им беше със стъпките на буреносци...Де е българската майка да види своите рожби на върха на славата. Генералът е насълзен...Той ги поздравява и хиля­ ди гърла му отвръщат на привета. Тая тържествена сре­ ща на вожда с войските се наблюдаваше с тежката ми­ съл от румънските пленници - офицери и войници"' 62. С това Тутраканската операция завършва, поставяйки на­ чалото на победоносния освободителен поход на българс­ката армия в Добруджа. На следващия ден след Тутракан­ ския погром българските войски разбиват обединените си­ли на румънско-руската армия при Добрич, без бой е прев­ зета Силистренската крепост. 3-та армия на генерал То­ шев уверено настъпва в Северна Добруджа, преодолява на 19-21 октомври Кубадинската позиция, освобождава свещената добруджанска земя и през декември достига ус­ тието на Дунава. На 8 декември 1 -ва Софийска пехотна ди­ визия влиза в Букурещ. Румъния излиза от войната. Добру­ джа е освободена.

НАРОДНАТА ПАМЕТ

   "Тутракан! След 1913 г. това име будеше у всенародна­ та българска душа само тежка печал за незаслужена оби­ да, поругана чест за вражи опит с кинематографическа армия да се изтръгне от сърцето на цял народ най-хубава­ та му рожба-вярата в освобождението на поробените братя. Трябваше да се изживеят велики страдания, за да дойде 5 септември 1916 г., когато великата печал се пре­ върна в глас на ликувание ...Ние нямахме до днес мирови исторически паметници, за да мислим чрез тях като бъл­ гари. . Бъдните поколения трябва да идват но тия места на кървавата разплата, за да припаднат ничком пред памет­ та па душите, които ще витаят тук в сиянието на вечна легенда" .

Тези думи на Никола Атанасов днес са осъществени. На мястото на форт № 6 на румънската укрепителна система признателното поколение изгради мемориала "Военна гроб­ ница- 1916 г.". Неговото създаване започва непосредстве­ но след битката, когато, по думите на генерал Тошев, цяло­ то население на града и околните села дни наред погребва загиналите българи, румънци и немци в братските могили на форта. Там, по инициатива на "Тутраканския благотво­ рителен комитет, е издигната "Братска могила". Щабът на 4-та Преславска дивизия решава да се изгради национален парк с костница-параклис в памет на загиналите воини, по подобие на Скобелевия парк в Плевен. Учредява се фонд за набиране на средства, а в полза на този фонд Никола Ата­насов още същата 1916 г. издава книгата "Тутраканската епопея". 164 На 6 септември 1917 г. е първото честване на годишнината от епичната битка за Тутраканската крепост. В заповедта на генерал Киселов по този повод се казва: "На 6-того, по случай едногодишнината от безсмъртния щурм от Преславци и Софийци на Тутраканската крепост, на самото място пред Дайдърския форт, гдето по инициа­тива на Тутраканския благотворителен комитет е въздиг­ ната великолепна "Братска могила ", в мое присъствие, в присъствието на офицерите и войниците, представители от частите на дивизията, в присъствието на един десето- хиляден народ, в редовете на който много майки, бсици и роднини на живите и падналите герои, се отслужи заупо-койна панахида за геройски загиналите безсмъртни храб­ реци и за овековечаване на тяхната памет.. .Импозант- ността, задушевността u искреността, които характе­ ризираха това тържество, аз се отказвам да описвам... ""

Последвалата втора румънска окупация осуетява изг­ раждането на костницата-параклис, а признателното насе­ ление издига през 1922 г. паметник-обелиск, съхранен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите "Чест и слава на тия, които са знаили да мрат геройски за техното отечество". Честванията на Епопеята се извършват преди всичко в градовете Шумен, Разград и Русе, на тържествата оратор е генерал Пантелей Киселов.

След Крайовската спогодба и възвръщането на Южна Добруджа към България на 21 септември 1940 г., Тутракан е вече свободен български град. Българските войски още на следващия ден се поклоняват на загиналите на военното гробище. На 28 октомври 1940 г. Дружеството на запасни­ те подофицери в гр. Тутракан възстановява фонд "6-ти сеп­ тември 1916 г." и под председателството на кмета на общи­ ната започва да събира средства за построяване на костни- ца-параклис. За кратко време се събират 72 000 лева. През 1941 г. по повод 25 годишнината се организира първото голямо национално честване на Епопеята с внушителни тър­ жества и с участието на много живи ветерани. И от тогава до днес ежегодно през първата неделя на месец септември, тук, на мемориала "Военна гробница-1916 г.", спонтанно се стичат хора, близки и потомци на загиналите, за да се поклонят пред техния подвиг, да поднесат цветя и да запа­ лят свещ за тези герои-светци, загинали за Тутракан и Доб­ руджа, за обединението на отечеството. През 1942 г. са под­ менени дървените кръстове с каменни, оформени са братс­ ките могили, поставена е дървена ограда и е продължена подписката за набиране на средства.

През 1942 г. с министерска заповед № 2191, обнародвана на 27 юни същата година, се преименуват населените места в Тутраканско в памет на полковете, взели участие в Тутраканската епопея. Село Дайдър се преименува на с. Шуменци - в памет на 19-ти Шуменски пехотен полк; с. Енджекьой - на с. Преславци - в памет на 7-ми Преславски пехотен полк; с. Денизлер - на с. Варненци - в памет на 31-ви Варненски пехотен полк, с. Саръгьол - на с. Търновци - в памет на 6-ти Търновски пехотен полк; Чауш махле - на с. Софийци (днес заличено)-в памет на 1-ви Софийски пехотен полк;с.Сияхляр -нас. Ангелово (днес заличено) - в памет на полковник Ангелов - командир на.2-ри тежък Шуменски артилерийски полк; с. Български Косуй - на генерал Драганово - в памет на генерал Драганов - командир на 1-ва Софийска дивизия - по-късно (през 1947 г.) преименувано на Пожарево; Меше махле - днес слято със с. Варненци - на полковник Бананов - загинал при Тутракан.

Но благородните намерения за изграждане на национа­ лен парк на воинската доблест не се осъществяват, поради големите промени след края на Втората световна война и наложеното разбиране, че добросъседските отношения по това време ще бъдат в противовес с усилията на останалите живи ветерани и родолюбци да изградят достоен паметник на героите. Едва през 1982 г. Общината възлага разработ­ ването на идеен проект за пространственото оформление на съществуващото военно гробище и през 1986 г. той е реали­ зиран частично. През 1996 г., по повод 80-годишнината от Епопеята, проектът е преработен, като бетонните кръстове са заменени с такива от врачански варовик, оформен е вхо­ дът и са монтирани информационни надписи, също от вра­ чански варовик. Облицовани са алеите и започва изграж­ дането на мемориална "Алея на славата", с изписване име­ ната на загиналите.

По повод на 80-годишнината от Тутраканската епопея 45- ти артилерийски полк в гр. Търговище - наследник на 2-ри тежък Шуменски артилерийски полк, изстрелял първите залпове срещу Тутраканската крепост, е преименуван на 45-та Тутраканска корпусна артилерийска бригада. През 2003 г. бригадата е разформирована.*

Работата за реализиране на завета на Никола Атанасов и на плеядата участници в Епопеята, на техните потомци и на родолюбивите граждани за изграждане тук, на това па­ метно място, на НАЦИОНАЛЕН ПАРК НА ВОИНСКАТА СЛАВА е към своя край. През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на мемориала "Военна гроб- ница-1916 г.", който вече се реализира - изграден е парк, построена е сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици "Круп" и започна изграждане­ то на параклис "Свети Георги Победоносец". С това се осъ­ ществява решението на Щаба на 4-та Преславска дивизия, чийто завършек е експозицията "Тутраканска епопея", екс­понирана в залите на Исторически музей-Тутракан, увеко­ вечаваща това паметно и величаво събитие от българската и световна история.

ТУТРАКАНСКАТА ЕПОПЕЯ В БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Иван Вазов

Тутракан

Име скромно и незнайно,
име славно тоя час -
Тутракан! Потръпвам тайно,
Щом те изговоря аз.

Тутракан! О, епопея
на народната ни мощ,
вихрен устрем на идея,
бляск светкавичен на нож!

Паметнико величави
на омраза и любов,
в наниза на наште слави
нова слава, лавър нов!

Име силно, кат клик бранен,
име - вечна гордост нам,
громко кат бой барабанен,
свято като песен в храм!

Иван Вазов, Събрани съчинения, т. 4, С. 1976, с. 167-168. Стихотворението е отпечатано за първи път във в. Военни известия, XXV, №251, 15 ноември 1916 г.

Йордан Йовков

Устрем

(откъс)

   Равнините на Добруджа, като че са създадени преди всичко за кавалерийски действия. ..В бистрия и кристален въздух перспективата се губи - отчетливо и ясно се вижда наблизо и надалеч. Сред тия полета, под необятното небе, далеч на хоризонта се появява черната и подвижна кавалерийска маса. Бързите вълни заливат жълтите стърнища. Сякаш тъмни облаци се повдигат върху ниския хоризонт. Саблите припламват на слънцето като светкавици. Кавалерийската атака е дело на секунди. Тук сложният механизъм на войната е невъзможен и излишен...Липсват даже и командите с глас. Наедно и наблизо с всички: от първия началник до последния войник. Земята кънти под тежките копита, конете нетърпеливо пръхтят...Но всички гледат онзи, който язди напред: за минута той се обръща назад, всички срещат строгото лице и запаления поглед, всички разбират и решителния и недвусмислен жест на ръката, която високо размахва сабята. Може би в тая минута прозвучават тръби: тревожни и трепетни ноти, които веднага замлъкват. По-нататък всичко вече е бесен порив на вихрушка, която в облаци прах се носи из полето...Тия бързи и светкавични удари зашеметяват. Хвъркатите ескадрони се появяват навсякъде...; [В същото време] към крепостта бавно, но сигурно пълзят колоните на пехотата. Исполински полип, който протяга и сграбчва с корави и хищни пипала. Тая крепост [Тутраканската] е яка и надеждна. Щурмът те трябва грижливо да се подготви. Може би ще почне бавна и методична обсада. Но...живи ядра полетяват отвсякъде към крепостта, стремителни и бесни атаки, които напомнят съкрушителните удари на древните стенобойни машини. Фортовете падат един след друг, сякаш само от стихийните вълни на урата. Ужасът и паниката достигат тия граници, когато смъртта е избавление и почивка. И докато хиляди, вцепенени и бледи, слагат оръжията и знамената си - други в безумно отчаяние се хвърлят във вълните на Дунава...Великата река отрази равнодушно това зрелище...и повлече върху вълните си труповете на хиляди мъртъвци.

Разказът е отпечатан за първи път във в. Военни известия, XXV, № 197, 11 септ.1916г.

Дора Габе

Тутракан

   Кой не помни трескавите дни преди падането на Тутракан! Разграбваха се вестници, четеше се между редовете, почти фа­ натична бе бързината, с която победите се възвестяваха една след друга, говореше се за хиляди пленени неприятелски войс­ки. Преди да изживеят напълно впечатленията, идещи тъй бър­зо едно след друго, знамената на окончателната победа се раз­ вяваха вече. Три дни стана чудо, което препълни всички сърпа с възторг.

Тия подвизи се извършиха в малкото градче, между Дунава и хълмовете, където са самите укрепления. Как преминаха на­ шите неизброими укрепления - тая мрежа от 15 километра над- лж и наширнадземна казарма, а отгоре: дългите редици вълчи ями, телени мрежи и широко гърлестиоръдия, как ги превзеха и обърнаха гърлата на оръдията към Румъния, как се събраха в тая теснина многохилядните наши и чужди войски - ще остане легенда.

В града една част от населението беше откарана неизвестно къде. Врагът се разхождаше самоуверен и дързък - останалите безпомощни граждани чакаха присъдата си, събрани свързани вече. Отгоре се чуваше ревът на топовете. Техните очи се извръ-щаха по-нататък - от там само едно чудо можеше да ги спаси. И чудото стана. Възторжено "ура" се понесе от небесата, спусна­ ха се като в приказка крилатите герои отгоре. Те бяха вдъхно­вени, по челата и страните им горяха червени петна, очите им бяха дълбоки. В своята напрегнатост те не виждаха ни възтор­ га, ни сълзите на спасените тичащи по улиците. "Къде има неп­ риятел?"

А през това време част от неприятеля преплуваше Дунава за отсрещния бряг, от бързина и страх, друга част се давеше из вълните му.

Тихо е днес. Сякаш много, много отдавна е било всичко. Фортовете запустели, вълчите ями заринати и обрасли, телени­ те мрежи разпокъсани, само оръдията, като стражи, стоят все още обърнати към Румъния. Долу се синеят широки ленти на ръкавите на Дунава, градът е оживен. Малките къщи, една над друга по склона на хълма, са цели потънали в цветя, чисти бели калдаръми, стаи с много - един до други прозорци - от всеки прозорец се вижда Дунава. Сякаш си пряко над него, сякаш те залюлява водата му. Тихата му повърхност не говори за буря­ та, която премина през него, а за бъдните хубави дни, за ярко­ червеното слънце, което се крие зад него и запаля облаците над замръкналите острови, за вечерните разходки из "алеите", през дърветата, на които Дунава се вижда нарязан на стотинипро­зорчета, за веселите гроздобери и живата, пъргаво подскачаща

риба, която в безбройни количества се лови и с електрическа бързина се препраща.

Вечер Дунавът е покрит с черен воал. Далеко дълга ивица от треперливи лъчи по водата, около лодката дълбоки сенки, ся­ каш няма дъно. Лодката се оставя на течението - не се чуват гребла. Рой мушици се вият. Прелитат над главите ни, един след други два безмълвни щъркела, от острова те отиват в града. Тъй чудноват е този остров! Никой не живее там, само върби има по него и лоши насекоми. Сякаш някаква нечиста сила но­сят комарите от там никога не бих стъпила вътре. Само щър­келите отиват за плячка и се връщат пак.

Над града трептяха вече светлините една над друга, като звез­ ди, запалиха се фенери по минарета, успоредно, по няколко в ред. Светлото кълбо на пристанището отстреща се проточи на дълбоко, нещо затреперя във въздуха и изведнъж се разля спо­ койствие. Стана тихо и хладно. Лодката пристигна до брега.

В Тутракан се бяха прибрали за вечеря и сън.

Дора Габе, След сраженията, Пътепис, сп. Отечество, 1917/ 1918г.кн.10

    Информацията публикувана на страницата е от изданието
"ТУТРАКАНСКАТА ЕПОПЕЯ" с автор ПЕТЪР БОЙЧЕВ, първо издание 2003 г.